Райли имаше информация за всяко село, през което минаваха. Саша се зачуди какво ли е да си пътеводител в човешки образ, да си обикалял толкова много, настойчиво да си търсил и намирал приключения.
Засега тя се наслаждаваше на мига - на слънцето, на скоростта и пейзажа.
Тук би могла да рисува с години.
Сърцето й сякаш отново заби по-бързо, когато ускориха по отсечка с остри завои. Морето беше съвсем близо до пътя и тя затаи дъх.
Постепенно завиха на запад, заобиколиха голям и многолюден град, който Саша определи на картата като Касиопи.
Пътят отново започна да лъкатуши, като се докосваше едва-едва до езеро, което тя закопня да нарисува.
Наближаваме Ахарави. В древността градът се е казвал Хеба* - вероятно е кръстен на дъщерята на Зевс. Ок- тавианго плячкосва през 32 година при.е. и сегашното му име, което в общи линии означава „неприветлив" - заради плячкосването и опожаряването - е доста неприветливо.
Тук ще направим малка почивка - продължи Райли, докато профучаваха край воден парк. - И ще се обадя за къщата. Албания. - Тя посочи земната маса в далечината.
*Гръцката богиня на младостта и вечната красота. - Б. пр. 50 * Пазителите
Албания - промърмори Саша, едновременно смаяна и възхитена. - Невероятно! - От едната страна семеен воден парк, от който се разнасяха радостните писъци на децата, докато се спускаха по водните пързалки, а от другата - албанският бряг!
Нима това не бе по-изумително от една огнена звезда?
Ахарави гъмжеше от магазини, строени като армия, подредени един до друг на главната улица. Април едва бс започнал, а в курортния град беше пълно с почиващи, които обикаляха магазините или се наслаждаваха на обяда си в кафенетата на тротоара.
В момента е пролетният сезон - отбеляза Райли и отби от главния път. - Голяма част от почиващите са британци и американци, ако съдя по количеството бледа кожа, която ще изгори. Надявам се, че сенникът те пази, ирландецо.
Върши работа, благодаря. - В мига, щом тя спря, той изскочи от джипа, разкърши рамене. - Избра чудесно място за почивка!
Старая се. - Тя извади мобилния си телефон. - Вие двамата може да се поразходите до плажа, аз ще ви настигна.
Златист пясък, морски овес, синя вода и лодки по нея, някои следвани от водни скиори. И Албания, която се виждаше на хоризонта.
Саша грабна раницата си. Нуждаеше се от десетина минути - или може би двайсет, - за да скицира нещата.
Сигурно ще искаш да си купиш шапка - отбеляза Бран. Взе своята - тъмносива с широка плоска периферия, и я нахлупи на главата й.
Ако имах нещо на главата, щеше да излети още през първите пет минути.
Добър шофьор е. - Той намести собствената си раница на гърба, докато вървяха. - Е, не забеляза ли нещо по пътя? Мисля, че тя нарочно избра крайбрежния път - искаше да види дали няма да усетиш нещо.
Разбира се, помисли си Саша. Не просто лудешко таране по брега, а поредното проучване.
Трябваше да се досетя. Не. Беше много красиво, въпреки че се движехме със скоростта на звука, но не почувствах нищо. Дори не знам дали мога така. Никога не съм опитвала.
Защо?
Когато си различен, това те откъсва от останалите, кара те да се чувстваш като аутсайдер. Исках да се впиша - много, - но накрая осъзнах, че няма да се получи. Затова просто се фокусирах върху работата си, поне преди всичко това да започне. А сега...
А сега?
Аз съм в Гърция, а отсреща е Албания - толкова близо, че ти се струва, че можеш да доплуваш до нея. Това надминава и най-големите ми очаквания. - Тя притвори очи, вдиша дълбоко. - Дори въздухът е екзотичен. Но ако Райли е карала дотук с надеждата да получа някакво видение, ще я разочаровам.
Май няма да е толкова лесно.
Тя си помисли за виденията, които бе имала. Кръв и страх, болка и мрак.
Не, няма.
Райли е права, че трябва да намерим подходящо място. Място, където и тримата да можем да се отпуснем, да започнем проучването, да си съставим план. Нещо като щабквартира.
Сравнението я накара да се усмихне. Щабквартирата бе толкова далеч от нейния свят, колкото и плуването до Албания.
Щабквартира.
Точно така. И тъй като не знам дали останалите трима, които си нарисувала, няма просто да се появят - както се случи с нас, - ще ни се наложи да поскитаме наоколо, както днес.
Трябва да се съберем всички. Дотогава можем да търсим, но няма да видим и намерим нищо. Няма да имам видения - обясни тя бързо.
Това казвам и аз.
Искам да порисувам малко, докато сме тук.
Ще ти е нужен стол. Предполагам, че може да наемем един, или... Отсреща има таверна. Какво ще кажеш за изгледа?
Чудесен е.