Щом се настаниха на една маса и тя нагласи стола си под правилния ъгъл, той също се загледа в панорамата.
Искаш ли бира?
О, не, благодаря. Може би нещо студено. - Саша извади скицника си и се зае да рисува полюшващия се морски овес и дългата плажна ивица.
Бран си поръча Митос*, а за Саша - гръцкия сок, който беше комбинация от портокал, ябълка и кайсия. Докато тя рисуваше, той извади телефона си, зада провери имейлите си.
Дори зает с работата си, продължаваше да я наблюдава, да следи тези изящни, красиви ръце, сътворяващи пейзаж с хартия и молив.
Забеляза, че тя пропуска някои неща. Хората. Плажът й беше безлюден, имаше само птици, летящи над морето.
Саша отгърна на следващата страница, започна нова рисунка. Бран предположи, че за нея това са груби скици, но той ги намираше за прекрасни - едновременно стегнати и плавни. Помисли си, че тази нейна способност да създава образи с бързи, уверени движения на молива е като магия.
Тя започна трета рисунка - от различен ъгъл, забеляза той. Не точно плажа, прострян пред тях, а нейна си, с луна, неизпълнена докрай, носеща се между облаците над море с пенливи вълни.
Край морето стоеше жена и го съзерцаваше, тьмната й коса се спускаше на вълни до кръста. Полите й се вееха около коленете. От дясната й страна се издигаха отвесни скали, а върху тях стоеше сянката на къща, в която светеше един-единствен прозорец.
Когато Саша спря и най-накрая се извърна, за да вземе питието си, той остави телефона.
*Известна марка гръцка бира. - Б. пр.
Къде ще отиде тя - обратно в морето или в къщата на скалата?
Не знам. - Саша въздъхна, отпи отново. - Изглежда, и тя не знае. Не е тук. Не знам защо погледнах натам и го видях толкова ясно.
Може би сме близо. Тя е единственият човек, когото ти нарисува. На другите скици на този плаж липсват хора.
О! - Саша сви рамене. - Без тях е по-спокойно. Обикновено не рисувам хора. Или не го правех. Когато учех в академията и използвахме модели, накрая започвах да получавам видения. Идва от фокусирането и винаги е натрапчиво. Научих се да се възпирам, но май не си е струвало усилието. Обичам загадъчните сцени, без хора в тях.
Тя подпря брадичка на юмрука си, усмихна му се.
На теб ти харесва, когато картината е пълна с хора.
Разговорите - нещо, което тя избягваше в уединението
си в планината - сега звучаха различно, бяха й интересни, защото ги водеше с хора, които знаеха каква е и я приемаха.
Как разбра?
Клубовете - поясни тя. - Ти притежаваш клубове и организираш шоупрограми, така че сигурно харесваш хората. И публиката, която се възхищава на фокусите ти.
Но мога да се наслаждавам и на празни плажове. Обаче... - Той протегна длан към нея, сви я в юмрук, разтвори рязко другата си ръка. После в празната му допреди миг длан се появи извита бяла мида. Бран й я подаде. - Обичам магията.
Тя се засмя, поклати глава.
Как го правиш?
Не съм я извадил от ръкава си.
И не използваш дим и огледала, нали? - Тя прокара пръсти по ръбовете на мидата. - Как се научи да правиш фокуси?
Може да се каже, че е семейна традиция. Всъщност първо ме научи майка ми... донякъде.
Майка ти. И тя ли е маг?
По нейния си начин. - Тъй като смехът й му хареса, той извади тесте карти от раницата си, разпери ги във ветрило.
Избери си карта, която и да е.
Тя изтегли една, погледна я.
Сега какво?
Върни я обратно и вземи тестето. Разбъркай го. В края на деня трябва да се възнаградим с плуване. Какво избираш
морето или басейна?
Морето. - Ако няма никой друг на плажа, добави тя наум. - Колко често ще имам възможност да плувам в Йонийско море. Достатъчно ли е?
Да, разбира се, ако ти смяташ, че е. Остави тестето и сега го разпери ти.
Тя направи както й каза, наведе се напред, не искаше да изпусне нищо от погледа си.
Къде мислиш, че ще е твоята карта? Тук? - Той потупа една карта. - Не, не, може би тук. А, ето я и Райли!
Играете на карти и пиете бира, докато аз се потя на телефона. - Тя се отпусна тежко на стола, вдигна остатъка от бирата на Бран и я пресуши.
Показва ми фокуси с карти, но не мисля, че ще се получи.
Такава липса на вяра в чудесата... - въздъхна Бран. Прокара връхчето на пръста си по разперените карти. - Като гледам, май изобщо не е тук, защото... Може ли? - каза той на Райли и взе шапката от главата й, обърна я наопаки.
Твоята дама купа е в шапката на Райли.
Очите на Саша се разшириха.
Това е невъзможно.
Обаче е. - Той държеше дамата между двата си пръста, завъртя ръката си в китката - в дланта му нямаше нищо.
Признавам - отбеляза Райли, докато Саша стоеше със зяпнала уста, - че това е един от най-добрите фокуси от близко разстояние, които съм виждала. Искам също да отбележа, че и аз направих един фокус. Вече разполагаме с къща, ако я харесаме.