Как така картата се озова в шапката на Райли, след като Райли не беше тук? - поиска да знае Саша.
Напротив, тук е и ми пресуши бирата.
Но... - Саша се засмя и вдигна ръце в знак, че се предава. - Искам да го направиш още веднъж, когато... ти каза, че си намерила къща?
Да, и ми дължите една бира. Но първо ще отидем да я видим. Не е далеч. Край село Сидари.
Видях Сидари на картата - на запад оттук е.
Точно така. Извадих късмет. - Сега Райли се пресегна и изпи голяма глътка от сока на Саша. - Приятел на приятел на един чичо. Това е неговата вила - той е в Щатите по работа през следващите няколко седмици. И той е късметлия, защото двойката, която се грижела за мястото, е напуснала едва вчера. Мъжът паднал лошо и си счупил крака. Затова приятелят на приятеля на чичото каза, че можем да използваме вилата, ако се грижим за нея.
И какво точно означава това? - попита Бран.
Работа в двора, градинарство, поддържане на басейна - казах ли ви, че има и басейн? А също и куче, така че ще го храним и поим, както и кокошките...
Кокошки? - повтори Саша.
Храним ги и ги поим и можем да ядем яйцата им. Грижим се за къщата и стоим безплатно, докато той се върне след четири седмици. Според мен сделката е страхотна.
Със сигурност трябва да я видим. - Бран прибра картите си обратно в калъфа. - Готови ли сме?
Саша кимна и стана.
Мисля, че ще преживея престой във вила на Йонийско море. Само дето ми звучи прекалено хубаво, зада е истина...
Обикновено има уловка. - Бран се изправи, улови я за ръката. - Хайде да идем да видим каква е и дали ще можем да я преглътнем.
Пътят на запад отначало беше почти прав, но изведнъж залъкатуши. Последва бърза серия от извивки и криволици, по които Райли караше със същата безразсъдна скорост.
Саша видя ясно защо Сидари се слави като първокласен курорт в северната част на острова. Разположен беше на самия залив, изгледите бяха великолепни. Твърде много хора, бе първата й мисъл, твърде много, изпълващи улиците, плажовете и магазините.
От шумния курорт я заболя главата, нервите й се опънаха до крайност. Но неспокойното чувство не премина дори когато оставиха града зад гърба си и свиха по тесен път. Тя отново премести поглед към морето в опит да се наслади на мига.
И изведнъж видя, позна и разбра чувството, което я бс обзело.
Носът се издигаше сред морето, висок и горд. Тя бс стояла тук с Бран на нощния вятър и задаващата се буря. Той държеше светкавица в ръката си, а тя изпитваше изгарящо чувство.
Нейната рисунка.
Не им я беше показала, на нито един от двамата, и все пак пътят ги бе довел дотук.
До нея като в мъгла достигна гласът на Райли, която говореше за заливи, фиорди и пещери, както над водата, така и под нея.
Пътят ще стане неравен - предупреди ги Райли. - Къщата е горе на скалата. Изгледът сигурно е великолепен.
Саша обаче не бързаше да погледне. Вече знаеше какво ще види. Вместо това се съсредоточи върху дивите цветя, цъфнали героично край пътя, който сега бе по-скоро пътека - цъфтяха дори на самата пътека.
Джипът скърцаше и подскачаше, принуди Райли най- после да намали и най-накрая да спре, когато стигнаха до двойна желязна порта.
Имам кода. - Тя се наведе навън, набра кода върху една клавиатура. - Приятелят ми каза, че един съсед е идвал тази сутрин да нахрани кучето, да се погрижи за пилетата, да провери как са нещата. И твърди, че кучето е дружелюбно.
Алеята стана малко по-равна, после направи рязък завой.
Това е същински „удар"! - С тържествуващ боен вик Райли се понесе към вилата. - Ншцо общо с „дупките", в които отсядам обикновено!
Вилата, в богато кремаво на фона на синьо небе, бе кацнала на висока скала. Беше под ъгъл спрямо морето и предлагаше шеметни изгледи отпред и отзад. Във впечатляващия двор имаше цъфтящи храсти, няколко плодни дървета и морава до самата каменна ограда. А после градината свършваше като отсечена с брадва. Грубите стъпала, водещи към плажа, накараха Саша да си представи мускулести гномове или тролове с примитивни сечива, дълбаещи камъка. Вилата бе с множество врати, издадени тераси, изобилие от прозорци.
Още цветя и дървета я красяха отстрани, където се ш- еше каменна пътека. Райли едва бе изключила мотора, когато от сенчестите дървета към тях бавно приближи голямо бяло куче, същинска полярна мечка - с гъста козина и дълга, пухкава опашка.
Огромен е! - Нервите на Саша, които тъкмо се бяха поуспокоили, отново се опънаха. - Каза, че бил дружелюбен.