Просто е едно голямо момче. Здрасти, Аполон - името му е Аполон. - Райли безстрашно слезе от колата, наведе се, протегна ръка.
Кучето спря, вторачи се в нея. Мигът продължи толкова дълго, че Саша вече се канеше да скочи от мястото си и да дръпне Райли обратно в джипа. Но си помисли, че такова огромно куче като нищо може да изяде джипа заедно с всички в него.
То обаче приближи Райли, размаха опашка и подуши протегнатата й ръка.
Добро момче! - Тя се изправи и постави длан на главата на Аполон, когато той седна. - Какво чакате, приятели?
Да видим колко голяма мръвка може да отхапе от теб.
- Бран се измъкна от джипа и също толкова свойски, като Райли, погали кучето по гърба.
Хайде, Саша, можеш да разбереш какво изпитва, ако те е страх. Сигурно можеш да усетиш чувствата на куче
отбеляза Райли. - И те имат такива. Какви са неговите според теб?
Радостни. - Саша въздъхна и слезе от джипа. - Много се радва.
Социално животно. - Райли се наведе, целуна кучето по главата. - Нуждае се от глутница и за известно време това ще сме ние. Дадоха ми и кода на алармата, а ключът е оставен в саксията с палмата, така че...
Крачейки уверено в износените си ботуши, с кучето но петите, Райли отиде до каменната ограда в края на скалата, където бе саксията.
Леле, какъв изглед! Елате да хвърлите един поглед! Саша се насили да приближи каменната стена и далеч
долу видя плажа, който бе нарисувала на масата в тавср- ната, когато образът му бе изместил останалите.
Липсват само луната и жената - отбеляза тихо Бран.
Какво каза?
Нарисувах този изглед, докато те чакахме в Ахарави
обясни тя на Райли. - Не знаех къде е. Сега знам - тя беше тук, долу до водата. Жената, която още не сме срещнали. А вилата бе само силует на скалата.
Доволна, Райли сви ръце в юмруци отстрани на бедрата.
Отлично! Значи сме където трябва.
Така мисля, да. - Кучето завря глава под ръката на Саша и я погледна умолително с тъмните си очи, излъчваше радостта, която тя бе почувствала в него. Това я накара да се усмихне. - Това е мястото.
Да идем да го разгледаме тогава. Първа си заплювам спалня, да знаете! - Райли хукна към къщата и Аполон я последва с весел лай.
Можем да хвърляме чоп кой да е втори - предложи Бран и Саша почувства как самоувереността й се възвръща.
Как ли пък не - да хвърлям чоп с маг! Аз съм втора!
отсече тя и хукна след кучето.
4
Саша се смяташе за човек на реда, на навиците. Решеше ли да излезе извън този ред, правеше го след старателно обмисляне.
Или поне беше така, докато не долетя в Корфу.
Сега, едва двайсет и четири часа след като се бе настанила в хотела и бе разопаковала багажа си, отново го опаковаше, канеше се да освободи стаята и да се премести във вила с двама души, които познаваше едва от няколко часа.
И колкото и да се питаше дали е разумно, знаеше, че постъпва правилно. И че само така може да получи истински отговори.
Вилата беше красива, просторна и дори жена като нея, която се смяташе за практична, не можеше да не изпита вълнение, докато я обикаляше и знаеше, че ще живее тук в продължение на...
Все едно колко време.
Подове, застлани с грапави керамични плочки, помисли си тя, докато старателно опаковаше багажа си, огромни прозорци, просторен вестибюл и спираловидни стълби, водещи към втория етаж. Където, припомни си, се бе „изстреляла" Райли.
Новата й приятелка избра най-голямата спалня, с ма- сивно легло, върху което бе скачала щастливо, преди да влезе в прилежащата баня и да изписка възторжено при вида на каменната вана - достатъчно голяма да побере слон - и на също толкова удобния душ.
Саша се бе колебала между няколко варианта, всичките прекрасни, но накрая избра леглото със сводестия балдахин от богато надиплен морскосин лен. От спалнята й, както и от всички останали, се излизаше на тераса и тя си представи как ще рисува там.
Дори когато осъзна, че изгледът й ще включва и морския нос, не можа да събере сили да се премести в стая, откъдето той няма да се вижда.
Затвори куфарите си, провери два пъти стаята, за да е сигурна, че не е забравила нещо, и тъкмо се канеше да се обади за пиколо, когато някой почука на вратата.
Саша я отвори и видя Бран.
Готова ли си? - попита той.
Да. Тъкмо щях да повикам пиколото.
Той огледа куфарите й, раницата, дамската чанта с дълги дръжки.
Мисля, че ще се справим и сами. - Закачи дамската й чанта на дръжката на единия от куфарите, преметна рапицата й през рамо. -Ще можеш ли да носиш останалото?
Разбира се, но как ще носим твоя багаж?
Аз вече го свалих долу, натоварен е. Разбира се, моят е на половината на твоя.