Да светят ярко в името на кралицата!
Огнената звезда започнала да се издига към небето, а заедно с нея - ледената и водната.
Докато се извисявали, те се въртели и пръскали светлина над сушата и морето, притегляни от луната и хладната й бяла сила.
Под тях като безшумна змия преминала сянка.
Нереза се плъзнала по брега към водата - сянка, скриваща светлината.
Събрали сте се без мен, сестри мои.
Ти не си една от нас! - отсякла Арианрод, от двете й страни застанали Луна и Селена. - Ние сме светлината, а ти си мракът!
Няма светлина без мрак! - Устните на Нереза се извили, но в очите й проблясвал гняв, забелязвали се и наченки на лудост. - Когато луната намалява, тъмнината е тази, която я яде. Късче по късче.
Светлината преобладава. - Луна посочила към звездите, които вече се били издигнали високо в небето, оставяйки цветни дири след себе си. - А сега е още повече.
Поднасяте дарове на кралицата, сякаш сте нейни покорни слуги. А тя е само едно безпомощно глуповато момиче. Ние сме тези, които могат да управляват. Които трябва да управляват.
Ние сме нейни пазителки - напомнила й Селена. - Само наблюдаваме, не управляваме.
Ние сме богини! Притежаваме и този свят, и останалите. Само си помислете за това и какво можем да постигнем, ако обединим силите си! Всички ще ни се кланят и ще живеем вечно, млади и красиви.
Нямаме желание да властваме над простосмъртните, безсмъртните и полубезсмъртните. Такава власт води до кръвопролития, войни и смърт - отхвърлила идеята Ари- анрод. - Подобен стремеж означава да се откажем от красотата на вълшебствата. - Тя отново повдигнала лице към звездите, създадени от нея и сестрите й, които разпръсквали светлината си.
Смъртта е неумолима! Ще гледаме как и тази нова кралица живее и умира, също като предишната.
Тя ще живее седем пъти по сто години! Видях това. И докато живее - продължила Селена, - ще има мир.
Мир. - Думата излязла със съскане от подигравателните устни на Нереза. - Мирът е само скучно временно затишие преди падането на мрака.
Върни се при сенките си, Нереза! - махнала нехайно с ръка Луна. - Тази вечер е за радост, за светлина, за празнуване - не ни се слуша за твоите амбиции и мечти за власт.
Нощта е моя! - Тя протегнала рязко ръка и една светкавица, черна като очите й, прорязала белия пясък и тъмното море и се насочила като стрела към летящите звезди. Разкъсала потоците от светлина миг преди звездите да се приютят в една от меките извивки на луната.
За миг звездите потрепнали, а заедно с тях потрепнали и световете отдолу.
Какво направи! - хвърлила се Селена към нея.
Само добавих нов дар към вашия, сестрички] Един ден те ще паднат - огнената звезда, ледената и водната ще се изтърколят от небето с цялата си сила и всичките си пожелания и светлината и мракът ще се слеят в едно.
Нереза избухнала в смях и вдигнала високо ръце, сякаш искала да свали звездите от небето.
А когато те ми паднат в ръчичките, луната ще умре завинаги и мракът ще победи!
Звездите не са за теб! - Арианрод пристъпила напред, но Нереза метнала в пясъка черна светкавица, която оставила тлееща бездна помежду им. Димът се извисил и изпълнил въздуха с противна миризма.
Когато се сдобия с тях, този свят ще умре заедно с луната - вие също! И докато изсмуквам силите ви, ще дам воля на други, дълбоко скрити. Крехкият мир, който вие боготворите, ще се превърне в агония, страх и смърт.
Нереза вдигнала ръце през дима, пламнала от желание.
Собствените ви звезди определиха съдбата ви, както и моята!
Не си желана тук! - Арианрод метнала синя светкавица, която изсвистяла като камшик и увила огнен език около глезена на Нереза.
Писъкът й раздрал въздуха, разтърсил земята. Преди Арианрод да успее да върне мрака обратно в бездната, издълбана сега от самата нея, Нереза разперила тънки черни криле и излетяла, разкъсвайки камшика от светлина. Кръвта от глезена й прогорила пясъка и запушила.
Аз сама определям съдбата си! - извикала тя. - Ще се върна пак, ще взема звездите и световете, които искам. А вие ще познаете смъртта и болката и ще изгубите всички, които обичате!
Крилете се прибрали и тя изчезнала.
Не може да направи нищо - нито на нас, нито на хората ни - казала Луна.
Не подценявай силата й и жаждата й за власт. - Селена се взряла в тъмния залив, пронизана от ужасна тъга. - Сега ще има смърт и кръвопролития, болка и тъга. Тя остави всичко това след себе си като стигма.
Няма да й позволим да притежава звездите! Сега ще ги върнем обратно! - извикала Арианрод. - Ще ги унищожим!