Разбира се. Ти си мъж. - Саша излезе след него, без повече да погледне стаята.
Такъв съм. Само да видя дали Райли е готова и ще... О, няма нужда - добави той, когато Райли се появи в коридора, теглейки една-единствена платнена чанта на колелца.
Това ли е всичко? Раницата ти и чантата? - учуди се Саша.
Имам всичко необходимо и място за още.
Саша погледна собствения си багаж, буквално почувства снизходителната усмивка на Райли.
Нося си нещата за рисуване - оправда се тя.
Аха. - Все така снизходително усмихната, Райли пое към асансьора.
Наистина! Нося си статива, няколко малки платна, резервен скицник, да не споменавам боите и четките.
Май четките ти няма да се поберат в асансьора.
.- Вие се качвайте - предложи Бран. - Аз ще сляза по стълбите.
Куфарът е тежък - предупреди го Саша.
Да, в него е резервният ти скицник.
Саша изгледа намръщено Райли, после се засмя.
О, я млъквай!
Успя да вкара другия си куфар в асансьора, обърна се да благодари на Бран, но него вече го нямаше.
Докато остави ключа на рецепцията, те вече бяха натоварили багажа й в джипа и всичко бе овързано с въжета за бънджи от чантата на Райли.
Саша ги огледа със съмнение, обезпокоена за материалите за рисуване.
Ще издържат ли?
Досега не са ме подвеждали. Тежкарска вило, пази се, идваме!
Райли накара мотора да изреве, също както бе направила и сутринта. Този път Бран седеше на задната седалка с багажа.
Ти трябваше да седнеш отпред. - Саша се изви назад. - Не съобразих. Аз съм по-дребна, няма да ми е толкова тясно.
О, тук сме си добре, аз и четките ти за рисуване. Пък и като знам как шофира Райли, ще стигнем, преди да ми се схванат краката.
Скоростта - възмутителна - този път изглеждаше по- скоро освежаваща, отколкото плашеща. Саша успя да зърне размазаните очертания на морето и цветята, на колите и напечените от слънцето сгради, докато слушаше с половин ухо как Райли и Бран обсъждат дали да спрат някъде за обяд, или да продължат, закъдето са тръгнали.
На нея й беше все едно. Всичко бе толкова сюрреалистично и безразсъдно. Досега най-безразсъдното, което си спомняше, че е правила, бе, когато си отряза сама косата на дванайсет. Акт на гняв и съпротива, за който бе съжалила още преди да се офъка докрай.
Разбира се, в сегашните й действия имаше повече риск и щяха да изискват повече усилия - и все пак в момента й се струваха абсолютно правилни.
Първо ще си разопакова багажа, реши тя. Няма да се чувства добре, докато не го направи. А после ще сглоби статива си... може би отвън - ще опита да направи рисунка на градината с креда. Или ще пробва с акварел. Рядко използваше тази техника, но...
Ти за какво гласуваш? - поиска да знае Райли.
Съжалявам, не разбрах?
Обяд или да продължим? Ти ще наклониш везните.
О, все ми е едно.
Везните - настоя Райли. - Не може дати е все едно. Бран иска да продължим. Аз съм за обяд.
Не искам да накланям везните.
Нямаш избор. Той казва, че вилата е пълна с храна - заредена е и имаме зелена светлина да използваме всичко. Но първо трябва да стигнем дотам, а после да си спретнем нещичко. Някой от вас може ли да готви?
Разбира се, че мога - бързо отвърна Саша и тутакси осъзна грешката си. - Но в никакъв случай няма да отговарям за кухнята!
Голяма, красива кухня, припомни си тя, и щеше да й е приятно да сготви едно-две ястия, но...
Някой трябва да отговаря. Ако обичате пържено, аз съм вашият човек, иначе - да живеят сандвичите! Мога и да разбърквам. И да режа - добави тя. - Кълцам като фурия.
Не знам как да готвя за хора.
За кого готвиш тогава? - учуди се Бран. - За мечки?
За себе си. Но...
Аз съм майстор на закуските. - Бран сложи край на обсъждането. - Съмнявам се обаче, че някой ще иска да готви постоянно. Сидари не е далеч и можем да хапнем там, но ако искаме да обсъждаме действията си в уединение, по-добре да си приготвим нещо във вилата.
Саша е нашият човек! Двама на един.
Въздържам се. - Тя наистина изпита паника при мисълта, че може да я изберат да отговоря за нещо. - Тоест абдикирам.
Докато спореха, джипът летеше напред и Саша започна да осъзнава, че ще изгуби битката.
Определено ще спрем за обяд - ето, наклоних везните, - а ако някой огладнее довечера, може да хапне от прословутите сандвичи на Райли - отсече тя.
Моят специалитет!
Аз ще сготвя утре вечер, за да имам време да измисля какво, но след това...
Тя замълча, поразена от гледката на поредния стопаджия
козирката на бейзболната му шапка бе дръпната надолу, палецът му - вдигнат.