След това пак ще трябва да ядем - отбеляза Райли.
Ставам нервна, когато съм гладна, а едва ли искате да ме виждате в...
Спри! - Саша само бе зърнала лицето му, докато минаваха край него, но това й беше достатъчно. - Спри колата!
Райли реагира бързо, натисна спирачките.
Какво има? - попита, докато отбиваше отстрани на пътя.
Върни назад! Стопаджията! Завий или върни назад. Стопаджията!
О, ясно! - Райли погледна над слънчевите си очила, за да подсили саркастичния си тон. - И без това място - колкото щеш!
Саша изскочи от джипа.
Той е още един! От нас!
Без майтап?
Бран скочи от джипа, преди Саша да стъпи на банкета.
Нека изчакаме минутка, скъпа. Той идва кьм нас. Нека първо опипаме почвата.
Мъжът затича по пътя, но някак отпуснато, с раницата на гърба и прашните, износени туристически обувки. Изпод бейзболната му шапка се подаваха гъсти кичури тъмнору- са коса.
Саша знаеше, че очите му - макар да не можеше да ги види зад тъмните очила - са сиви.
Той им отправи бърза, слънчева усмивка.
Калимера - поздрави. - Евхаристо, ъъъ...
Не се мъчи - спря го Бран. - И английският ще свърши работа.
Чудесно. Благодаря, че спряхте.
Американец си, нали? Заобиколен съм от тях.
Да. Сойер, Сойер Кинг. - Той се усмихна широко и кимна на Райли, когато тя го приближи.
Накъде си тръгнал, Сойер Кинг? - попита тя.
О, просто обикалям. Докъдето ме откарате. Но май нямате много място.
Така е - съгласи се Бран. - Отиваме до Сидари. Бран Килиан.
Ирландец, а? - Сойер пое протегнатата ръка. - На почивка ли сте?
Не точно. - Райли се извърна към Саша, погледна я многозначително.
Да, сигурна съм.
Сойер беше пъхнал палеца си в гайката на колана - нехайна поза, - но изведнъж застана нащрек.
Сигурна за какво?
Една рисунка щеше да свърши повече работа от всякакви обяснения, реши Саша.
Ще изчакаш ли минутка?
Да. - Отправи й усмивка - бърза като светкавица, - но остана нащрек. - Не бързам за никъде.
Тя отиде до джипа и се наведе, за да издърпа чантата си, напъхана в пространството между предната и задната седалка. Извади портфолиото, после рисунката на шестимата.
Върна се при него и му я показа.
Нарисувах я преди около три седмици в Северна Каролина - там живея.
Мъжът я разгледа, свали слънчевите си очила, огледа я още веднъж. Да, сиви очи, като вечерна мъгла над сенчесто езеро.
Той каза:
Хммм.
Знам колко странно звучи... но имам и други рисунки. На нас, на теб... На това - каза тя и разтвори ръце.
Коя си ти?
Саша Ригс, а това е Райли Гуин.
Кои са другите двама на рисунката?
Не знам.
Като гледам как вървят нещата - намеси се Бран, - мисля, че скоро ще разберем. Мисля също, че това не ти се струва странно и че знаеш за Трите звезди.
Сойер завъртя дръжката на слънчевите си очила.
Да, знам.
Тогава можем да обсъдим всичко това тук, на пътя, и да рискуваме да ни забърше някоя минаваща кола, чийто шофьор е любител на високите скорости като нашата Райли. Или можем да го направим на по бира.
Не бих отказал едно питие. - Сойер върна рисунката на Саша.
Променям гласуването си. Налага се да отидем направо във вилата.
Сойер вдигна вежди.
Имате вила?
Приятел на приятел на един чичо. - С ръце на хълбоците Райли оглеждаше джипа, багажа. - Бива ме да отварям място, но сега се предавам. Саша ще трябва да седне на скута ти, Сойер.
Той може да седне отзад - поправи я Бран. - Тя ще седне на моя скут, понеже ме познава по-отдавна.
Сигурно е забранено да караме така... - усъмни се Саша.
Райли изсумтя, упъти се към шофьорското място.
Убиваш ме, Саша!
Остават само двайсетина километра. - Бран я побутна към джипа. - Всичко ще е наред. - Той се качи, потупа подканящо скута си. - Хайде, идвай.
Не се дръж като ощипана госпожица, Саша! За бога, нали вече спа с човека!
Не съм! Е, не и в буквалния смисъл, но...
За да сложи край на приказките, Бран я улови за ръката, придърпа я към себе си.
Очертава се забавно пътуване. - Сойер прехвърли дългите си крака отзад, отпусна се на седалката.
Да, ние сме весела компания. - Райли се изстреля на пътя и кокалчетата на Саша побеляха върху предното табло, докато го стискаше като спасителна сламка.
Отпусни се. - Развеселен, Бран уви ръце около талията й, притегли я назад. - Явно не ни е писано да умрем в автомобилна катастрофа в нает джип напът към наета вила.
Като говорим за вили... - Райли хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане. - Ти можеш ли да готвиш, Сойер?
И Саша, седнала неудобно в скута на Бран, литнала по пътя като безразсъдна и безгрижна тийнейджърка, се засмя така, че я заболя устата.