Выбрать главу

Когато заподскачаха по пътя към портата, вече бе уста­новено, че Сойер може да готви, което според Райли го правеше „капитан" на кухнята заедно със Саша.

 Три от спалните вече са заплюти - предупреди го Райли. - Но има още четири, така че можеш да си избереш от тях.

 Просто така?

 Първо ще пийнем, а Райли може да ни нахрани със световноизвестните си сандвичи. - После - продължи Бран, - ще решим заедно.

 Той е един от нас - каза простичко Райли, докато завиваше, и вилата се появи отпред.

От задната седалка Сойер изсвири с уста.

 В рот мне ноги! 

Райли се изви и го изгледа.

 Как така готино момче от Вирджиния - нали акцентът ти е вирджински, от крайбрежието?

 Точно попадение. Малко място, наречено Уилоу Коув, край Чесапийк.

 Благодаря. Та как така готино момче от Вирджиния знае да ругае на руски?

 Дядо ми е руснак. Ти говориш ли руски?

 Аз съм царица на ругатните - на всички езици. И, да, мястото си заслужава едно в рот мне ноги \

 Какво означава? - попита Саша.

Приблизително? „Майка му стара". - Райли слезе

пъргаво от джипа и поздрави кучето. - Здрасти, Аполон. Върнахме се.

 Гледай ти! - Сойер, очарован като малко момче, из­скочи от колата и без предисловия започна да гали кучето с две ръце. - Ти си един голям, красив приятел. Това тво­ята къща ли е? Късметлия си!

Аполон седна, подаде лапа.

Саша ги наблюдаваше и забрави къде седи, докато не обърна глава. Усмихна се на Бран и осъзна, че лицата им са интимно близо.

 О, съжалявам. Трябва да сляза от... джипа.

 Разбира се. Макар че тук е доста уютно. - Той отвори вратата, пъхна ръка под краката й. - Позволи ми да ти помогна - каза и я завъртя настрани, задържа я така.

 Благодаря.

 Пак заповядай.

Той я пусна, позабави се малко, преди самият да слезе от джипа.

 Всички да грабнат по нещо - нареди Райли. - Трябва да приберем багажа. Бран, ти можеш да покажеш вилата на най-новия член на клуба ни, докато аз приготвя сандви­чите. Ако не хапна скоро, ще схрускам някой от вас.

Докато вкарваха вътре багажа, а главата на Сойер не спираше да се върти във всички посоки, Бран подръпна лекичко конската опашка на Саша.

 Ние ще качим нещата, Сойер и аз. Ти може да се пог­рижиш за бирата.

 Добре.

Значи, тя нямаше първо да разопакова - щеше да хапне сандвич и да помогне на Райли и Бран да обяснят нещата на Сойер. Надяваше се и Сойер да им обясни някои не­ща.

Нуждаеше се от няколко минути да огледа хубаво мяс­тото, затова прекоси антрето с топлите златисти плочки и влезе в просторния хол. Широките прозорци имаха щори, които да предпазват помещението от силното слънце, но тя обичаше обилната светлина.

Двойка дивани в турскосиньо образуваха кът за разго­вори, в който бе разположен и голям кожен хамак в шоко- ладовокафяво. Кремави вградени шкафове над камина, облицована с лъскави плочки, също в турскосиньо, съдър­жаха пъстра колекция от стъклени и керамични съдове.

Игрив десен на екзотични птици, които сякаш се канеха да полетят, красеше меките кресла. Висок шкаф изпъкваше с гравираните си с подобни мотиви врати и изглеждаше старинен и изискан. Но притегателната сила на стаята се намираше извън големите прозорци, в ширналата сс гра­дина с цветя и дървета, която водеше към ръба на скалата и морето в пищно синьо.

 Здрасти.

Беше Райли. Тя се обърна.

 Много е красиво!

-' Аха. После ще си направим слънчеви бани. Сега трябва да хапнем.

 Ти отговаряш за сандвичите.

 Кухнята е достатъчно голяма. Освен това получих есемес, с който ме уведомяват, че можем да пием и от ви­ното. Свърши ли, имало изба - но всичко, което изпием, после го възстановяваме. Аз предпочитам вино пред бира­та. Ти какво ще пиеш?

 Обикновено не го правя толкова рано през деня.

Явно развеселена, Райли разкърши тяло.

 Но си свикнала да си във вила в Гърция и да говориш за звезди и богини толкова рано през деня.

 Не. - Райли имаше право. - Ще пия вино.

Саша я последва през коридор със сводест таван, който ги отведе до стая с пиано и още една, по-малка - с камина, друга - пълна с книги, просторна трапезария, кабинет и накрая - в кухнята.

Райли бе отворила широко тройния френски прозорец към покритата с тента тераса и във въздуха танцуваше ароматът на лимони и рози.

 Това място е невероятно! Не мога да повярвам, че ни позволиха да се настаним тук.

 Връзките вършат работа. Собственикът има лозя. - Райли потупа бутилка бяло вино, което бе взела от охла­дителя за вино. - Реших, че е добре да уважим една от неговите. Ще я отвориш ли?

 Добре. - Саша прокара ръка по един от плотовете, гранитът изобилстваше от златисти, кремави и кафяви нишки. - Толкова голяма кухня би трябвало да е стряскаща, а всъщност е уютна. Всичко е много модерно, но чиниите в бюфета отсреща, масивният кухненски остров и дърве­ните столове действат предразполагащо.