Знаеш много за това - отбеляза Сойер.
Тя има докторат - обясни му Бран.
Без майтап? Е, доктор Гуин, как мина прослушването ми?
Спечели гласа ми.
Саша те е сънувала с нас - отбеляза Бран. Така че въпросът ти е излишен.
Аз обаче имам един. Просто се чудех - поде Саша, - с какво се занимаваш? Как се изхранваш, докато търсиш?
Имам „златни" ръце. - Той ги протегна, размърда пръсти. - Ако те бива да оправяш разни неща, винаги ще си намериш работа.
И още един въпрос. Ти говореше за дядо си в сегашно време, значи се е оправил?
Сега Сойер се усмихна широко.
Да. Корав е.
Радвам се.
Ами вие?
Ясновидка, маг, копач - изреди Райли, докато ги сочеше един по един.
Сойер се взря в Саша.
Помислих си го, с всички тези сънища и рисунки.
Аз съм художничка. - Ако можеше, Саша би изхвърлила термина „ясновидка" като бодлив пуловер. - Другото не зависи от мен.
Добре. А какво е„копач"?
Археолог, митологията ми е специалност.
Аха. Индиана Джоунс. Пасва. И маг. - Широката усмивка се върна. - Нещо от рода на: „Сега ще измъкна заек от шапката си"?
Е, да - кажат ли ти „зебра", веднага се сещаш за райета.
Сойер се засмя на сравнението на Райли.
Фокуси, илюзии и изчезвания? - обърна се той към Бран.
Именно. - Бран извади монета, сви ръка, разтвори я и монетата изчезна. - Така си плащам сметките.
Страхотно! Какво ще правим сега?
Възможно е да сме се озовали тук, за да се срещнем с теб - отбеляза Райли. - Но ти вървеше в същата посока.
Изглеждаше ми вярната.
Да, изглежда вярната.
Рисунката, която ти направи на брега, на луната - обърна се Бран към Саша. - Не беше на Сойер, а на една жена. В гръб, да, но формата на тялото, косата, ясно е, че е онази от другите ти рисунки.
Бих искал пак да я видя - каза Сойер. - Значи имаш и още?
Саша стана.
Да. Ще ги донеса.
Нали няма да го ядеш? - Райли посочи половината сандвич.
Не, не мога.
Аз мога.
Къде го побираш? - учуди се Бран. - Ядеш като птица - три пъти повече от теглото си.
Бърз метаболизъм.
Аз ще помогна с разтребването, докато Саша донесе рисунките. - Сойер избута стола си назад, стана и се загледа в морето. - Друго си е да живееш във вила!
Чух те - ухили се Райли и захапа сандвича на Саша.
Прекараха повече от час в разглеждане на рисунките,
обсъждане на теории и на местоположения, които са пробвали - с изключение на Саша, - и на истории, които са чули.
Накрая Райли обяви, че дава почивка на мозъка си и ще пробва басейна.
Това с почивката на мозъка е добра идея - съгласи се Бран. - Последните два дни бяха пълни с изненади.
И аз не възразявам. - Въпреки това Сойер взе една рисунка на жената, която тепърва щяха да срещнат. - Наистина ли е толкова секси?
Такава я видях.
Нямам търпение да я срещна. Щ е поскитам наоколо. - Сойер отново се изправи на крака. - Искам да опозная това място. Басейнът изглежда добре. Може накрая да се топна в него.
Място - колкото щеш. Да се срещнем по-късно? - Без да чака отговор, Райли се упъти към къщата.
За първи път работя в екип. Интересно е. С течи думи и Сойер се отдалечи.
Какво ще кажеш за него? - попита Бран Саша.
О, Сойер? Обожава дядо си-имат много силна пръчка. Оптимист е. Усещам много ясно оптимизъм и решимост. Не ми е приятно да любопитствам - добави тя, по май се налага. В него има и още нещо - не знам точно какво, но не долавям... зло. Думата не е много силна, като се има предвид какво ни очаква. Не долавям нищо тъмно или зло. Всъщност тъкмо обратното.
Значи му вярваш?
А ти?
Аз не съм толкова бърз като теб, но той ми се струва искрен. Пък и ето го тук. - Той потупа рисунката. - Е, аз ще се разходя по плажа. Ела с мен.
Още не съм разопаковала багажа си.
Това може да почака. - Бран се надигна с усмивка, подаде й ръка. - Само ще слезем по стълбите, издълбани в скалата.
Тя би трябвало да разопакова багажа си, да подреди нещата за рисуване, но вместо това пъхна ръка в неговата.
Добре. И без това искам да огледам за добри перспективи.
Ето, вече имаш разумна причина да направиш разходката.
Знам, че за вас тримата приключението и рискът са нещо естествено.
А ти си сдържана и разсъдлива?
А аз съм сдържана и разсъдлива.
Аз обаче виждам друго. Ти си най-храбрата между нас.
Тя го зяпна изумена, докато се насочваха към каменната ограда.
Храбра? Аз?! Откъде ти хрумна?
Ние тримата знаем какво търсим и защо. Но ти? - Той стигна до колоните и портата, отвори я. - Ти си напуснала дома си, пропътувала си целия този път, без да знаеш историята. И когато си видяла Райли, си отишла право при нея, рискувала си да кажеш на непозната нещо, което самата ти не разбираш. Това е смело.