Тя го погледна, запленена от тъмните му, убедителни очи и начина, по който вятърът рошеше косата около лицето му. И копнежът й се върна - толкова силен, че трябваше да отмести поглед.
Не се чувствам храбра.
Просто не разпознаваш собствената си храброст. Това
е.
Той отново я улови за ръката и заслиза по грубо издяланите стълби.
Наистина са стръмни. И високи.
Но виж накъде ни водят. Обичам красивите плажове, макар често да се улавям, че повече ме привличат горите и планините. Кои са твоите планини?
Блу Ридж.
Красиви ли са?
Да. Прекрасни и успокояващи. Не си спомням кога за последно съм била на морски бряг. Където и да е.
И той може да е красив и успокояващ. Виждаш ли онази висока точка?
Сърцето й запърха в гърдите, когато той посочи към морския нос.
Да-
Парчето земя, протокът помежду им? Нарича се С anal D 'Amour, Каналът на любовта, и според легендата, ако го прекосиш с плуване, ще срещнеш любовта на живота си. Звучи красиво, нали?
Вярваш ли го? Не това за плуването, а за любовта на живота ти. Че някой... който и да е - може да обича цял живот?
Абсолютно.
Значи си романтик.
Не бих казал. Родителите ми са заедно повече от трийсет години. И не само защото имат четири деца и са свикнали един с друг. Обичат се и са щастливи заедно.
Имаш братя и сестри.
Да. Брат и две сестри. Мама обича да казва, че сс е получил добър баланс - по двама от всеки вид.
Хубаво, голямо семейство...
И глух би доловил тъгата в думите й, помисли си Бран.
Такова е, да.
Ходиш ли да ги виждаш?
Разбира се, те също ми идват на гости. Голяма веселба пада, когато се съберем всички заедно. Ето, слязохме.
Тя едва бе забелязала стръмното спускане.
Нарочно ме караше да говоря, за да не се изплаша.
Ти не се плашиш толкова лесно. - Последното стъпало беше високо над земята. Бран скочи с лекота, обърна се, прегърна Саша през кръста и я свали долу. Останаха така, наслаждавайки се на прегръдката. - Нали, фейд?
Тя познаваше вкуса на устните му и усещането от допира им, начина, по който ръцете му се движеха по кожата й, извивките на тялото му под нейното.
Нуждата да изпита това извън сънищата беше прекалено силна.
Може би - промълви и отстъпи от него.
Има нещо, което не ми казваш. Усещам го. - Той почука с пръст челото й между веждите. - Какво е то?
Всички имаме тайни, а когато намерим другите двама, и те ще имат такива. Изглежда, още не си вярваме достатъчно.
Нормално е, познаваме се отскоро. Е, добре, ще трябва да се задоволим с наличното.
А наличното беше златист пясък и синя вода. Хора - да, но само неколцина, които се наслаждаваха на топлите пролетни лъчи или седяха под сянката на чадъри. Няколко деца дълбаеха пясъка с пластмасови лопатки, други бяха нагазили във водата.
Сигурно плажовете в Сидари са доста по-многолюд- ни от този тук - продължи Бран. - Чух, че имало много желаещи да скачат от скалите в пролива, за да намерят истинската любов. От това може да излезе хубава картина, предполагам. Скалите, водата, смелчаците, които скачат в нея.
Запленена от идеята, Саша спря, погледна назад. Цветовете, текстурите, ъгълът, под който падаше светлината. Фигура, представи си тя, готова да скочи... друга, уловена по време на скока между скалите и водата. Може би още една - със събрани длани, разсичащи повърхността. Съжали, че не е взела скицника си, тогава би могла...
Зърна бързо движение - от водата се подаде нещо, което искреше като скъпоценен камък на слънцето. Миг, само миг на проблясване и на пяна, на разпейено синьо, после всичко изчезна.
Видя ли това?
Кое?
В пролива. Нещо... Излезе от водата, после пак се скри.
Не видях нищо, а си отварях очите.
Беше красиво, като проблясване на скъпоценни камъни, засия на слънцето.
Той постави ръка върху рамото й.
Звездите?
Не, не, беше гъвкаво и живо. Движението, имам предвид. Някаква риба?
Може да е било делфин. - Той вдигна ръка, сви я лекичко в юмрук около косата й, която тя бе прибрала назад, поглади я. - В търсене на истинската любов.
Делфин. - Мисълта за делфин, който плува в пролива с надеждата да намери любов, я развесели. - Сигурно. Беше само миг, но великолепен! - Саша въздъхна и отново пое по плажа, галена от морския бриз.
б
Най-сетне разопакова багажа си и почувства, че донякъде е възстановила реда в живота си. След това излезе на терасата да се наслади на гледката, която щеше да й принадлежи до... все едно докога. Надяваше се да види делфина отново сигурно беше делфин, просто слънчевата светлина и водата бяха създали илюзията за проблясващо синьо и зелено.