Выбрать главу

Мислела бе да седне със скицника си на терасата, по осъзна, че не иска усамотение. Вместо това взе скицника и моливите си и излезе да търси... екипа си.

Така ги беше нарекъл Сойер - екип. Досега Саша нико­га не бе участвала в такъв. Чувството беше хубаво, дори странно успокоително. Спомняйки си, че като част от този екип би трябвало да се погрижи за вечерята, тя отиде пър­во в кухнята, зада обмисли вариантите.

Хубаво би било да сготви някое традиционно гръцко ястие, но не знаеше нито едно, затова реши да избере пас­тата, която често готвеше за себе си у дома, тъй като ста­ваше бързо и лесно, а и в кухнята май имаше всички необ­ходими продукти за целта.

Логично бе да учетвори количеството, което приготвяше за себе си, но също така трябваше да вземе предвид и факта, че двама души от екипа са мъже, а Райли яде като вълк.

Значи, просто ще направя много, реши Саша. И ако не се получи, е, тогава някой друг ще отговаря за кухнята.

Тя излезе навън, вдиша въздуха, прииска й се да набере цветя за стаята си, за къщата. Разпозна лимоновите дръв­чета, защото жълтите им плодове грееха на слънцето, тъмните листа на маслините, портокаловите дръвчета. Но другите растения й бяха непознати, включително кактусът с големи плоски листа и великолепни цветове.

Поспря се, за да направи скица на едно, след това про­дължи, подмина зеленчуковата градина, кокошарника, чи­ито обитатели кудкудякаха и кълвяха в малкия си ограден двор. Подмина туфа розмарин и продължи към басейна, където видя Райли и Сойер — изглежда, водеха оживен разговор, седнали един срещу друг на бели подплатени шезлонги.

Голямото бяло куче бе легнало в сянката на Райлиния шезлонг и спеше доволно.

Сойер бе по къс панталон и имаше златист тен, а Райли носеше цял червен бански. Без да прекъсва разговора, тя й помаха, подканяйки я да ги приближи.

 Обсъждаме Хан.

 Чингис Хан?

 Не. Хан Нуниен Сингх.

 Кой е бил той? Кой е?

 „Стар Трек".

 О! Гледала съм филма.

 Филма? Само един? Кой точно? - попитая Райли.

 Не съм сигурна. Беше по кабелната.

Райли въздъхна и потупа мястото до себе си.

 Момичето се нуждае от просветляване.

 Искаш ли бира? - Сойер посочи към широка каменна маса, на която бе оставено място за барбекю.

 Има и хладилник. Взехме го от кухнята.

 Не, благодаря. Тук е прекрасно, но не е ли хладничко за плуване?

 Не и за обръгнали като нас, нали, Сойер? Освен това има соларно отопление.

Райли поизви глава, за да види скицата.

 Бодлива круша.

 Това ли е?

 Да. След няколко месеца плодовете ще узреят.

 Какъв вкус имат?

 Хммм... Приличат малко на диня.

Саша се засмя леко.

 Диня на кактус! Странно, като митичните звезди. Видях делфин - поне така мисля - в морето. В Canal D 'Amour, както Бран каза, че го наричат.

 Ще го преплуваш ли в търсене на голямата любов? - Райли поднесе бирата към устните си с бърза закачлива усмивка.

 Едва ли, но може да го нарисувам.

 Сигурно гце е забавно да опита човек - плуването, имам предвид - позамисли се Сойер. - В моето семейство не е имало разводи и ншцо чудно да попадна на половин­ката си.

 Виж ти! И при мен е същото. Никакви разводи. Кое­то е причината - заяви категорично Райли-да не рискувам с подобно плуване. Щом си намеря половинката край! Никакви флиртове повече.

Тя стана, протегна се.

 Ами ти, Саша? На игрището или пред вратата?

 Моля?

 Сама ли ще я потърсиш, или ще чакаш тя да те наме­ри? - преведе Сойер.

 Аз.... - Саша видя Бран, който прекосяваше моравата по черни бански и бяла разкопчана риза. Сърцето наисти­на пърха в гърдите, помисли си тя, не е само клише. - Не съм мислила за това.

 Всички мислят за това - увери я Райли. - Аз ще поп- лувам. - Тя се гмурна в басейна, появи се на повърхността плавно като тюлен, претърколи се и се изпъна по гръб във водата. - Хей, ирландецо, водата е топла. Възползвай се, докато можеш. Скоро ще имаме други занимания - търсе­не, разузнаване, копаене.

 Права си.

 И няма да има много време за бира край басейна - додаде Сойер. - Аз отговарям за поддръжката на басейна, освен ако не искаш да се пробваш ти.

 Целият е твой. - Докато Сойер скачаше във водата, Бран свали ризата си. - Не можеш да плуваш?

 Разбира се, че мога!

 Хубаво.

Той я дръпна рязко.

Ш окираното й възклицание „Не!" събуди Аполон, кой­то дотърча с лай.

 Направи го! - извика Райли, докато Саша се мъчеше да се отскубне. - Покажи, че си мъж!