Май тя е мъжът.
Не е смешно. Просто...
Каквото и да бе започнала да казва, го завърши с писък, когато той се затича и скочи в басейна с нея.
Саша изплува на повърхността, започна да плюе вода.
Смешно е - ухили се Сойер.
Оставена без избор, тя заплува в басейна.
Студено е!
Просто не си свикнала. - За да й помогне, Бран мина под нея и я потопи във водата.
По-добре ли е? - попита, когато тя отново излезе на повърхността.
Ти да не си на дванайсет!
Мъж, който губи момчето в себе си, е тъжна картинка.
Ирландска философия, а? - Саша отговори на закачките му, като загреба шепа вода и я хвърли в лицето му.
После сама се потопи във водата, защото всъщност беше доста приятно.
Пастата й беше вкусна, макар че си го каза сама. Може и да не й се отговаряше за готвенето постоянно, но имаше известно удовлетворение в това да гледаш как огромното количество, което си приготвил, се стопява толкова, че остатъкът може да се побере в малка пластмасова кутия.
Те не разговаряха за звездите, докато Райли не отвори бутилка лимончело*.
Аз приготвих обяда, Саша се погрижи за вечерята - благодарности за което, - така че чистенето е от вас, момчета.
^Италиански лимонов ликьор. Б. up. 82 * Пазителите
Имаш право и ще го направим - съгласи се Бран. - Но предлагам първо да седнем и да обсъдим онова, което ни е събрало.
Но още не сме всички - възрази Саша. - Едва ли имаме голям шанс да намерим нещо.
Това не означава, че не можем да огледаме района отбеляза Райли. - Имам няколко карти и няколко идеи по въпроса.
Не бива да стоим със скръстени ръце съгласи се Бран. - Ако не се бяхме движили, нямаше да срещнем Сойер. И сега нямаше да сме четирима.
Както казах, за първи път ще търся в екип и за първи път ми се струва, че сме близо. - Сойер се взря в течността в малката чаша и я изгълта на един дъх. - Наистина си прекарвам добре. Хубаво хапване, няколко часа край басейна, супер покрив над главата ми - всичко това е стра- хотно. Но човек не намира, ако не търси.
И аз това казвам. - Райли също изгълта шота си наведнъж, доля отново на Сойер и на себе си. - Затова предлагам утре да разтворим картите, да си съставим план и да наденем туристическите обувки. - Тя вдигна тост с питието си. - Време е за малко спелеология.
Забелязвайки изражението на Саша, Бран я потупа по ръката.
Да не страдаш от клаустрофобия?
Не, но досега не съм влизала в пещери. Знам обаче, че са пълни с прилепи.
Прилепите са големи симпатяги - увери я Райли. - И противно на разпространеното мнение, не са слепи. И не се интересуват от коси.
Тя използва формата, приспособява я към нуждите си. И е в стихията си на тъмно. Мрачни и сенчести места. И властва над всичко, което живее там. Отхвърлена е от светлината и копнее за нея, стреми се към пламъка. Иска да унищожи светлината, да угаси пламъка, докато не остане друго освен мрак и пепел.
Очите й се проясниха и дъхът й се върна със сила, която опари гърлото й.
Божичко! Добре ли си? - обезпокои се Сойер.
Ще се оправи - каза остро Бран и улови Саша за ръката. - Погледни ме! Погледни ме и ме чуй! Ти все още се опитваш да блокираш виденията си, а когато не успееш, страдаш. Трябва да престанеш да се съмняваш в себе си и в своята дарба.
Нея искам!
Да, но я имаш, затова по-добре я използвай!
Хей! - намеси се Сойер, тъй като тонът на Бран бе суров, и Саша побледня. Но Райли поклати глава, показвайки му, че не бива да се меси.
Не знаеш какво е да носиш в себе си нещо, което те обсебва.
А ти не знаеш какво е да го приемеш, да се научиш да го използваш, вместо да се опитваш да го отречеш и то да те използва.
Собственият ми баща ни изостави, защото не можеше да живее с това, с мен. Всеки път, когато се опитвах да се сближа с някого, тази дарба излизаше на повърхността и съсипваше всичко. Затова си нямам никого.
Имаш нас! Ние няма да те изоставим. - Той говореше строго, без капчица съчувствие. - Но май ти си тази, която бяга от себе си, доколкото виждам.
Нямаше да сме тук, ако не бях дошла в Корфу.
Виж, за това си абсолютно права. По-добре помисли за това, вместо да се сърдиш на дарбата си.
Твърде шокирана и разгневена, за да намери точните думи, Саша стана рязко от масата и се отдалечи.
Моля те, иди при нея - обърна се Бран към Райли. - Погрижи се да вземе нещо за главоболието, което сама си докара.
Добре. - Тя стана. - Но да знаеш, че ако някой се беше нахвърлил така върху мен, щях да отвърна на удара.
Може да я научиш да прави същото.
Може и да я науча.
Когато тя се отдалечи, Сойер поклати глава.
Държа се грубо, приятел.