Виждаше се и носът, на който Саша беше застанала с мъжа, когато се разрази бурята.
Добре тогава, ще отида, реши изведнъж. Зачуди се дали се предава, или се изправя срещу страховете си. Но щеше да отиде да огледа мястото.
Това или щеше да сложи край на сънищата, или да ги съживи, както бе оживяла рисунката в ръцете й.
Тя отиде до малкото си писалище, отвори лаптопа. И си запази полет за Корфу.
Даде си само два дни за приготвяне на багажа, организиране на подробностите и почистване на къщата, за да не може да промени решението си. Спа в самолета, без сънища, благодарна за отмората. И все пак пътуването в таксито от летището до избрания хотел в близост до Стария град премина като в мъгла. Объркана, тя се регистрира, като полагаше усилия да се усмихва, да проведе очаквания учтив разговор с рецепционистката, с веселото пиколо с веселите очи и силен акцент, докато двамата се изкачваха с тесния асансьор до нейната стая.
Не беше помолила за определен етаж или изглед. Достатъчно й бе, че е предприела подобна стъпка, където и да я отведе тя. Но не беше изненадана, изобщо не беше изненадана, когато пристъпи в стаята, едва забелязвайки мебелировката й, и видя прозореца, синьото небе и пясъка, който познаваше толкова добре.
Отхвърли с усмивка предложението на пиколото да й донесе лед или нещо друго. Просто отново искаше уединение. Летищата, самолетът, гъмжилото от хора - сякаш все още бяха около нея.
Останала сама, тя отиде до прозореца, отвори го, зада пусне вътре прохладния пролетен ветрец с аромат на море и цветя, и огледа сцената, която бе скицирала преди няколко седмици и донесла с още няколко в портфолиото в куфара си.
Не почувства нищо освен замаяност от часовата разлика и умора от пътуването. И донякъде учудване, че наистина бе дошла толкова далеч вследствие на едно импул- сивно решение.
Отдръпна се от прозореца и се зае да разопакова багажа си, за да си върне чувството за принадлежност и ред. После просто легна на кревата и отново се унесе в сън.
Светкавици и бури, мощта на слънцето, мощта на морето. Три звезди - толкова ярки и блестящи, че очите я заболяха. Когато се откъснаха от извивката на луната, облени в потоци светлина, светът се разтресе.
Кръв и битки, страх и бягство. Високо изкачване, дълбоко гмуркане.
Любовникът от сънищата й, който обладава устата й, тялото й, кара я да изпитва непознати емоции. Толкова силни. Така много. Но на нея все не й е достатъчно. Собственият й смях, почти неузнаваем, изпълнен с радост. Сълзи, родени от тъга.
В тъмнината проблесна светлина. В тъмнината тя държеше огън в ръката си. Докато го вдигаше нагоре, за да го видят всички, земята потрепери, затъркаляха се камъни. Нещо я нападна яростно със зъби и нокти.
За бога, Саша, събуди се!Размърдай си задника!
- Какво? - Тя се събуди рязко, гласът все още отекваше в главата й, сърцето й все още биеше учестено от уплахата.
Просто поредният сън, каза си тя, просто поредният, който да прибави към колекцията си.
Светлината бе омекнала и сега се стелеше като коприна над водата. Саша нямаше представа колко дълго е спала, но гласът от съня й имаше право. Време беше да се събуди.
Отстрани следите от пътуването с един душ, облече чисти дрехи. Тъй като нямаше да работи, остави косата си разпусната. Наложи си да излезе от стаята. Ще слезе долу, ще седне на терасата, ще пийне нещо. Беше се отказала от спокойствието и усамотението си и беше дошла тук.
Сега нещо или някой трябваше да дойде при нея.
Тя излезе от хотела, пое по алеята под една пергола, гъсто обвита със салкъм, който вече започваше да цъфти. Ароматът му я следваше, докато се отдалечаваше от басейна с подредените около него платнени шезлонги, насочвайки се към каменна тераса. Керамични саксии, преливащи от огненочервени и морави цветя, проблясваха на слънцето, което вече бе поело на запад, едрите листа на палмите не помръдваха.
Върху каменните плочи бяха пръснати маси под сенчести чадъри - всичките яркобели. Тя забеляза, че само няколко са заети, и изпита облекчение. Ней предлагаха уединение, но беше приятно тихо. Избра да седне на маса, леко отдалечена от останалите, и се упъти към нея.
Жената също седеше малко встрани. Имаше къса кафява коса със златисти нишки и дълъг бретон, който се спускаше до кехлибарените стъкла на слънчевите й очила. Беше се облегнала назад в стола - яркооранжевите й гуменки бяха подпрени на другия край на масата за двама - и отпиваше нещо пенливо от чаша за шампанско.
За миг проблесна светлина и сърцето на Саша трепна. Знаеше, че се е вторачила невъзпитано, но не можеше да се спре. Разбра защо, когато жената смъкна слънчевите очила на носа си и я погледна над тях.