Саша вдигна звездата нагоре и я протегна напред, в очите й бликнаха сълзи на върховна радост.
Намерена е! Свободна е! И всички ние трябва да я пазим, докато я върнем заедно със сестрите й на Стъкления остров, зада могат да блестят вечно, завинаги, над всички светове.
Тя погледна към звездата, въздъхна. А когато вдигна очи, те бяха изчистени от видения.
Не сънувам.
Не, фейд! - Бран, който бе дошъл и стоеше до нея, постави ръце на раменете й. - Ти я намери!
Истинска е. Вземи я. Трябва да я защитим от нея. Тя ще дойде за нея.
Съмнявам се, че може да дойде тук. - Райли приближи, допря върховете на пръстите си до пламъка. - Не и на това място. Тук е светло и топло - отбеляза тя. - Звездата не е плътна. Но... мога да се закълна, че бръмчи. Има ли някакво тегло?
Не, но я усещам. Не мога да го обясня. Ето, виж.
Райли взе звездата от ръката на Саша.
Маса без тегло - промърмори. - Активен пламък, който не гори. Не мога да почувствам формата й физически, но я усещам.
Нека оставим химическия анализ за по-кьсно, докторе. - Дойл не изпускаше от очи малкото езеро, едната му ръка беше върху ножа за гмуркане. - Ако тя ни нападне сега, нямаме нищо, освен няколко ножа, вълшебни гривни и каквото Бран може да извади от шапката си. Не само трябва да изкараме това на повърхността, но и да го скрием на място, откъдето тя да не може да го вземе.
А когато я извадим? - Сойер направи знак на Райли и на свой ред подържа огнената звезда. - Какво ще правим? Не виждате ли каква светлина излъчва? Хората на острова ще я видят.
Аз мога да я покрия с нещо - каза Бран. - Поне така мисля. И ако Дойл е прав и Нереза успее да се добере дотук, наистина няма да сме добре защитени. Трябва да отнесем звездата във вилата колкото може по-скоро.
Тогава по-добре я вземи ти. - Сойер я подаде на Бран. - Ти си най-защитеният, където и да се намираме. Саша, ти се дръж за него. Вземи моята бутилка, зада се върнеш на лодката. Аз ще успея да стигна до нея и така...
Не, не мога да ти взема кислорода.
Имам компаса, ако се наложи, но съм издръжлив плувец.
Аз мога да върна Сойер на лодката много бързо.
Значи, ще се возя на русалка? Това е първа класа - ухили се Сойер. - За нищо на света не бих отказал подобно предложение.
Това заклинание е най-доброто! - Бран обви със сво- бодната си ръка звездата. - Защитавай, уважавай, закриляй!
- Той описа кръг с ръка около звездата и образува кълбо. Вътре звездата проблясваше, но с меко сияние.
Добра работа! - похвали го Райли.
Радвам се, че мислиш така. От доста време усъвършенствам това заклинание. Но за първи път го използвам върху истинска звезда, затова не мога да кажа колко време ще продължи. Трябва да побързаме.
Тръгваме по двойки. - Сойер свали кислородната си бутилка. - Не ме гледай така - каза на Саша. - Аз си имам аквапревоз. Вие с Бран отнесете звездата на лодката. Двамата с Аника ще ви пазим гърба.
Ние с Райли тръгваме първи. - Дойл закачи своята кислородна бутилка. - Аника и Сойер - на шест часа. Щом всички се качим в лодката, поемаме обратно. - Той погледна към Бран. - И внимавай да не изпуснеш това нещо!
Скочи във водата, а когато Райли го последва, се гмурна под повърхността и изчезна.
Бран стисна лекичко ръката на Саша.
Готова ли си?
Трябва да сме.
Аз съм с теб! - Като държеше защитената звезда близо до тялото си, той влезе във водата със Саша.
Саша заплува, отдалечавайки се от светлината, но няколко пъти погледна назад, докато не видя Сойер, а после и Аника, чиято лъскава опашка проблясваше зад тях.
Изтласка се нагоре и ускори движенията си, за да не се налага Бран да забавя своите и да я изчаква.
Далеч от пещерата и светлината, тя доби по-добра представа колко далеч и дълбоко бе стигнала. Отново се притесни за Сойер и се обърна да погледне назад.
Нещо проблесна срещу нея, острите зъби искряха като сребро, очите излъчваха зъл жълт блясък. Неспособна да се защити, тя можеше само да го избегне. Бран протегна ръка през водата. Тя почувства силата на течението, докато онова, което идваше кьм тях - и което дойде с него, - се отдалечи рязко.
Когато Бран й направи знак да изплува нагоре, към повърхността, тя поклати глава. Видя как Райли и Дойл замахват към прииждащите зверове с ножовете си за гмуркане. Не можеше да изостави приятелите си. Приготви се за бой с голи ръце, видя как Сойер забива ножа си в корема на създание, което приличаше на малка акула с огромна паст. Опашката на Аника се мяташе рязко, прогони цяла редица от създанията със сила, която ги превърна в мазни черни петна.