Нещо я удари като чук в гърба и тя се завъртя безпомощно във водата. Три от създанията я наобиколиха с отворена паст и проблясващи зъби. Тя започна да се отбранява с ръце, зарита с опашка, тялото й се изпълни с адреналин, докато юмруците й сякаш потъваха в пореста гъба.
Проблесна светкавица, телата им експлодираха.
Аника се стрелна край нея, опашката й помиташе нападателите, докато самата тя изтегляше Сойер със себе си.
Бран прегърна с една ръка Саша и яхна светкавицата до повърхността. Почти я избута по стълбичката в лодката, където Сойер се бе навел над перилата и плюеше вода.
Аника! - успя да изрече. - Тя се върна обратно! Райли! Дойл!
Преди Саша да осъзнае какво става, Бран пъхна звездата в ръката й и се гмурна обратно във водата.
Не!
Спри! - Макар да се олюля леко, Сойер успя да я улови за ръката, преди тя да успее да скочи от борда. - Прибери звездата в рулевата рубка! Не мърдай оттам! Трябва ми кислородната бутилка!
Той свали бутилката от гърба й и щеше да си я сложи, когато Райли се появи на повърхността и се хвана за стълбичката. Сойер остави бутилката и се наведе да й помогне да се изтегли в лодката.
Много ли е зле? - поиска да знае.
Бран простреля някои от тях. Ако не се беше върнал... - Също като Сойер, и тя протегна ръка, за да помогне на Дойл.
Бран! Аника! - Като стискаше здраво звездата в ръка, Саша се втурна към страничните перила на лодката.
Точно зад мен са. Хванете се за нещо! - предупреди ги Дойл. - Трябва да изчезваме оттук!
От водата изскочи светкавица, а заедно с нея - Бран. Още докато се изтегляше нагоре, се появи и Аника, могц- ната й опашка проблесна ослепително във въздуха. Тя скочи в лодката от въздуха, приземи се на ръце и ловко се претърколи.
Ти кървиш! - Сойер се отпусна на колене до нея.
Всички кървим! - промърмори Райли, но също се наведе над Аника. - Много ли е зле? - попита я.
Не. Не както преди, но... - Очите й се разшириха и тя посочи към небето. - Вижте!
Заприиждаха още, като рояк оси.
Дойл запали мотора, подкара лодката с пълна скорост. Докато летяха над водата, Сойер поклати глава.
Не сме достатьчно бързи.
Върви отпред, при Дойл! - Бран избута Саша към рубката.
С тази лодка не можем да им избягаме! - Примирена, Райли стисна ножа си.
Напротив, ще успеем! Може би - добави Сойер, докато вадеше компаса. - Не ставай! - нареди той на Аника, притисна тяло към нейното. - Всички да се държат здраво!
Саша се прилепи към Бран, като държеше звездата помежду им. Стискаше я здраво, докато Сойер произнасяше бързо няколко числа.
Беше като изтласкване в пространството, толкова светкавично, че им отне дъха. Краката на Саша омекнаха, главата й се завъртя, докато светът профучаваше край нея.
После започна да пада, като от голяма височина, и тупна шумно на земята - щеше да се просне по гръб, ако Бран не я беше задържал.
Кучият му син, свърши работа! - Сойер целуна шумно компаса. - Кучият му син!
Намираме се във вилата! - Райли крепеше натъртената си ръка. - И все още сме в лодката!
И шестимата стояха на палубата на лодката. А тя се бе приземила върху моравата между вилата и стената откъм морето. Аполон тичаше в кръг около нея и лаеше радостно.
Досега не бях премествал толкова много хора. - Сойер сви рамене. - Реших да видя какво ще стане. По-късно ще му мислим.
Още сме в лодката! - повтори Райли.
Скоро пак ще ги изпрати срещу нас - предупреди ги Дойл. - Трябва да приберем звездата и да се приготвим за бой.
Моля те, вземи я ти. - Саша подаде звездата на Бран.
При теб ще е най-защитена. Трябва да превържем раните. Вече знам какво да използвам.
Дължина и ширина, нали? - Райли скочи от лодката.
Числата, които ти каза, преди да се телепортираме.
Да. Винаги имам координатите на базата, ето тук. - Сойер потупа слепоочието си.
Цялата лодка! - каза тя отново и като притисна кървящата си ръка, закрачи към вилата.
Дойл скочи от лодката, погледна към Бран.
Сигурен ли си за плана си за звездата?
Напълно. Но ще ми е нужно известно време. Също и време да предизвикам буря. Такава, която ще я просне по гръб, ще разчисти пътя ни. Където и да трябва да отидем.
Когато си готов, ние ще те прикриваме.
Нас - поправи го Саша. - Аз ще съм с него. Видях го
каза тя, преди Бран да успее да възрази. - Нарисувах го. Преживях го.
Тя пое кьм стъпалата на терасата.
Не подлежи на обсъждане.
Вместо да спори, той внесе звездата вътре. Щеше да направи каквото е необходимо, когато му дойде времето. Сам.
18
Саша се чудеше дали грижата за раните ще се превърне в рутина. Щеше ли да свикне с кръвта и срязаната плът дотолкова, че гледката, миризмата, болката вече да не карат стомаха й да се свива, пулса й да се ускорява?