Выбрать главу

Знаеше какво да прави - донякъде действаше по ин­стинкт, но и Бран беше добър учител. Най-напред почисти раната върху ръката на Райли, прецени, че при нормални обстоятелства тя би изисквала поне десетина шева. Спо­койно я намаза с мехлема на Бран, докато той се занима­ваше със Сойер, а Дойл стоеше на пост край вратата, стиснал меча и готов за бой.

 Тя няма да ги изпрати скоро, нито ще дойде. - Дока­то говореше, Саша изсипа няколко капки в чаша с вода, подаде я на Райли. - Изпий я цялата.

 Ако ни нападне, докато кървим и превързваме рани­те си, това ще й осигури предимство.

 Тя обаче знае, че очакваме да се възползва от него, затова то се обезсмисля. Освен това я объркахме - добави Саша. - По-скоро Сойер го направи. Изчезнахме заедно с лодката. Трябва й време да го осъзнае. И е много сърдита. Ние намерихме звездата. Това, че я открихме, е добре за нея, но тя не успя да я грабне от ръцете ни, както си мис­леше, че ще стане. - Саша се зае с останалите рани на Райли - много по-малки в сравнение с тази на ръката - и осъзна, че всички стоят и я гледат.

 Кажи какво знаеш! - настоя Дойл.

 Не знам, но ще узная. Чувствам яросттай. И... още не е успяла да проникне през щита, който Бран издигна около къщата. Мисля, че ще го направи, но не и сега, когато е ослепяла от гняв. Имаме още малко време.

 Ти си свързана с нея. Достатьчно открита си, за да осъществяваш тази връзка. Бъди внимателна, фейд - пре­дупреди я Бран. - Иначе тя ще започне да усеща какво чувстваш ти и да прави същото като теб.

 Нереза е изтъкана от омраза и гняв и от ужасна алч­ност. Тя я побърква.

 Лудостта не значи глупост - напомни й Бран.

 Сега ще е още по-зла. - Сойер трепна, когато Бран се зае с порезните рани на хълбока му. - Щом прегрупира силите си. Ние имаме нещо, което тя иска. Досега просто си играеше, искаше да ни покаже на какво е способна. Искаше да намерим звездата, защото тя не може.

 На това му казвам точно попадение! - Райли се на­дигна, разкърши рамото на ранената си ръка, раздвижи бицепсите си. - Добра работа! Почти не усещам болка.

 Можем да отидем някъде другаде. - Аника се обърна, за да може Саша да почисти раните на гърба й. Повечето бяха синини и одрасквания - гривните на Бран действаха добре. - Сойер може да ни премести някъде.

 Да, мисля, че ще мога. Признавам, че за първи път местя шестима души и лодка, но мисля, че ще мога.

 А аз ще придам допълнителна сила на компаса ти, когато му дойде времето. Но... - Бран погледна към Дойл и получи одобрително кимване. - Тук всичко ни е познато и засега сме в безопасност. Нужно ни е време да се прегру­пираме, както и на нея.

 А и звездата е на първо място - заключи Райли. - Но ако имаме достатьчно време, искам една бира и да хапна нещо.

Тя отиде до хладилника, извади храната, останала от предната вечер, кашкавал, маслини.

 Гладна мечка хоро не играе, нали така?

 Храната е енергия. - Сойер се насили да се усмихне.

- От която не ми е останало много, след като изплюх ня­колко литра морска вода, а после пренесох задниците ви и лодката.

 Ще ви приготвя нещо за ядене. - Аника хвана ръката на Сойер, потърка я в бузата си. - Не успях да те измъкна достатъчно бързо.

 Аника, без теб изобщо нямаше да се върна!

 Вярно е. - Райли извади хляб от бюфета, после и чипе. - Искам да знам обаче как така сред нас се разхожда ру­салка.

 Не можех да ви кажа досега.

 Аз съм последният човек, който ще те сочи с пръст. Но как го правиш?

 И ние си имаме магьосници. - Аника се усмихна на Бран. - И ние търсим звездите, за да ги защитим и един ден да ги върнем на небето. За някои това е цел в живота. И за нашето семейство е така. И във всяко... не знам дума­та. Но избираме един сред нас и го обучаваме.

 Във всяко поколение се ражда една убийца.19

 Аз не убивам.

Сега Сойер се усмихна по-непринудено.

 Това е цитат. Как избраха теб?

 Светлината избира. На церемония, когато навършим нужната възраст. Светлината се вади от нейния сандък от магьосника и огрява избрания. После имаш избор. Не на­силваме никого, така че имаш избор. Аз избрах да приема. В песента се казва, че търсещият ще се обедини с още петима, които ходят по земята, така че търсещият получа­ва крака и може да ходи по земята. Но този дар трябва да остане тайна, която може да се разкрие само ако така ще се защити звездата или ще се спаси живот. Щом веднъж е разкрита, търсещият разполага само с три цикъла на луна­та, за да продължи, после мястото му се заема от друг.

 Ами ако ти - ние - намерим звездите? - попита Саша.

 Тогава ще мога да се върна при семейството си и звездите ще светят над всички светове. Никой от нашите не е успял досега, но и никой не е намирал останалите петима. И вече имаме огнената звезда. Трябва да я запазим.