щ е го направим.
Бран се обърна към топката, която бе поставил на плота, с проблясващата вътре звезда.
Сещам се за едно място, където ще е в безопасност, където тя няма да може да я достигне.
Не при нас? - Дойл се извърна от часовника си. - Аз съм се клел да я пазя.
Също и аз. Ако я държим при нас, рискуваме Нереза да ни надвие - всички знаем, че тя няма да спре с опитите си. Но ако звездата не е с нас, дори тя да успее, няма да я получи.
Не ми се нрави много да не я държим под око - възрази Райли. - Какво място имаш предвид?
По-добре да ви покажа. Само минутка.
Когато той излезе от стаята, Райли се взря смръщено в бирата си.
Ако звездата не е с нас, какво ще спре Нереза да намери скривалището и просто да си тръгне с нея?
Няма да рискувам подобно нещо. И проклетата Нереза няма да ме надвие!
Също като останалите, и Сойер се вторачи в звездата.
Аз съм на същото мнение като Райли и Дойл. Цели десет години ги търся, а сега, когато намерихме първата, не върви да я заровим някъде си. Досега се справяхме с атаките на Нереза.
Да, но кървим, и едва не се удавихме - изтъкна Саша.
При това знаем, че тя само си играе с нас. Ами ако стане сериозна?
Ако звездата е далеч от нас, как ще знаем, че е защитена? - Аника протегна внимателно ръка към кълбото. Когато пръстите й го докоснаха, звездата вътре запулсира.
Все още не сме екип, не сме един отбор! Дори след всичко това! - Саша се обърна уморено към мивката, за да измие кръвта и мехлема от ръцете си. - Нямаме си доверие
даже не искаме да изчакаме и да видим какво има предвид той. Вие не вярвате и в себе си, щом смятате, че можем да я запазим само ако я виждаме или докосваме.
Тя се обърна, взе бирата на Райли, отпи голяма глътка.
За бога! Стоя тук след поредната битка с - не знам как да ги нарека - нейните слуги? Да, точно така - нейните слуги. Почиствам кръвта, докато тази божествена звезда седи на кухненския плот като някакъв тостер. А аз стоя с русалка, ликан, мъж, който може да пътува във времето и пространството, и с онова проклето нещо, което Дойл още не желае да сподели с нас! Имах си чудесен живот. Чудесен! Работата ми, къщата ми, спокойствието. Научила се бях да се справям с ясновидството си - или да не му обръщам внимание, за да живея живота, който си мислех, че искам. Сега се бия с някаква алчна за власт богиня, която нехае за живота ми. Влюбена съм в магьосник и стрелям с арбалет. И пия бира, при положение че дори не обичам бира. Всички вие, всеки един от вас е търсел тези звезди или е знаел за тях от години. Аз знам от седмици - защо тогава съм единствената тук, готова да се довери на човека с доказани способности, който ни уверява, че може да скрие звездите?
Заслужих си ритника в задника! - промърмори Сойер.
Не искам да сритвам ничии задници! Неприятно ми е да ви се карам, но не мога да се спра. За бога, имам нужда да поседна!
Докато го правеше, тя видя Бран на рамката на вратата, вперил погледа си - тъмен и напрегнат - в лицето й.
Просто си изпуснах нервите - успя да каже тя и най- сетне седна. - Бих се извинила на всички, но мисля, че в тирадата ми имаше и смислени моменти.
Повече от смислени - увери я Райли.
Аника наля чаша вино, подаде я на Саша.
Извинявай ме.
Готов съм да чуя какъв е планът. - Дойл се облегна назад на плота, кимна към Бран.
Мислех за него, докато седях на терасата на хотела първия ден. Но се нуждаеше от усъвършенстване - допълни той и постави рисунката на масата.
Но това е моята рисунка - онази, която ми каза, че си купил.
Преди да те срещна, да. Поисках да ми я изпратят. Казах ти, че познавам тази гора, тази пътека. Защото съм ходил по нея през гората, към онази светлина. Там имам къща.
В Ирландия.
Да, близо до крайбрежието на графство Клеър. Място, което открих случайно преди известно време. То ми говореше нещо, затова си купих къща там, макар че вече имах една в Слайго. Това място, в края на пътеката, ме призовава към светлината. Призовало е и теб, Саша, защо иначе ще го рисуваш? Защо иначе ще влизам в онази галерия, ще я видя и веднага ще я разпозная? В тези неща има смисъл и той е съвсем ясен. Звездата трябва да бъде скрита там. Вярвам с цялото си същество, че там ще е извън обсега на Нереза.
Добре. - Райли се надигна и закрачи из стаята. - Добре, разбрах. Това е много силна и здрава връзка. И Саша е права. Трябва да си имаме повече доверие. Но как ще стигнем дотам? Да потупаме Сойер по рамото за ново пътешествие? Ти ще можеш ли да ни откараш всичките там?