Выбрать главу

— Хубаво е — отвърна тя. Гласът й беше като на малко дете.

— Много дори. Къде го намери?

— Мое си е.

— Знам. Просто ми кажи откъде го взе.

— От онзи мъж.

Не видях промяна у Броуди, но усетих, че мускулите му се стягат едва забележимо.

— Кой мъж? Той тук ли е сега?

— Не — засмя се тя.

— Може ли да ми кажеш кой е той?

— Ами мъжът.

Каза го, сякаш трябва да е очевидно за кого говори.

— Този мъж… Ще ми покажеш ли къде ти го даде?

— Не ми го е давал.

— Ти сама ли го намери?

Тя кимна с отсъстващ поглед.

— Когато избягаха. След онзи шум.

— Кой избяга? За какъв шум говориш, Мери?

Но тя вече беше другаде. Той продължи да опитва известно време, но беше ясно, че просто си губи времето. Мери ни каза толкова, колкото си бе решила. Броуди помоли Фрейзър да откара нея и майка й до дома им и да се върне веднага. Кинрос също стана да си ходи, но преди да излезе, отправи последен поглед към задната част на работилницата, където двамата с Гътри бяха поставили тялото.

— Горката Маги. Все се навираше между шамарите — каза тъжно той и излезе, оставяйки вратата да се затръшне след него.

Навън ураганният вятър виеше по-силно от всякога. Дъждът бе започнал отново и тропаше настойчиво по ламаринения покрив, заглушавайки бръмченето на генератора. С Броуди отидохме при тялото. Увито в брезента, то приличаше на оставен на цимента примитивен саркофаг.

— Как мислиш, тя ли е? — попита ме Броуди.

Можех да му разкажа за посещението й в стаята ми по-рано тази вечер. За това, че знаеше първото име на Джанис Доналдсън, но не пожела да ми каже откъде. Припомних си усмивката й, докато напускаше стаята. „Утре. Обещавам“. Но Маги нямаше да изпълни обещанието си.

Вместо това кимнах мълчаливо, после попитах:

— А ти?

Броуди въздъхна.

— И аз. Но нека първо да огледаме, за да отхвърлим всички съмнения. — Той ме погледна. — Готов ли си?

Честният отговор беше „не“. Никога не си готов за това, особено ако става дума за познат човек. За някого, когото си харесвал. Но аз кимнах и отметнах брезента. Заля ме вълна от топъл въздух и изпълни ноздрите ми с миризма на изгоряло месо. Начинът, по който реагираме на подобна миризма, зависи изцяло от контекста. Имайки предвид източника й, усетих, че ми прилошава.

Приклекнах до тялото. Свито от огъня, то изглеждаше толкова мъничко, че предизвика в мен състрадание. Всичките дрехи бяха изгорели, както и по-голямата част от плътта. Пламъците го бяха обезобразили. Стопявайки обвивката, те ни показваха кости с карамелизирано покритие, свити в характерната поза на боксова защита.

Напоследък тази отвратителна гледка започваше да ми става ежедневие.

— Какво мислиш? — попита Броуди.

В съзнанието ми изникна хулиганската усмивка на Маги. Прогоних я и си казах ядосано: „Раздели нещата! Това е работа! Остави другото за после!“.

— Със сигурност е жена. Черепът е прекалено малък за мъжки. — Поех дълбоко дъх и огледах почернелия череп под парчета обгоряла плът. — Брадичката е издадена, а челото и веждите са гладки. Мъжкият череп е по-тежък и с по-изпъкнало чело. А също и ръстът.

Посочих към бедрената кост, която се подаваше от изгорялата мускулна тъкан, потресен от отвратителната интимност на това, което правех.

— Трудно е да бъда напълно точен, когато тялото лежи в тази поза, но съдейки по дължината на бедрото, е бил нисък човек, дори и за жена. Метър петдесет и пет, може и по-малко. Но в никакъв случай повече.

— Може ли да е било дете? — попита Броуди.

— Не, със сигурност е била зряла жена. — Погледнах отворената в мълчалив писък уста. — Мъдрецът е пробил. Това означава, че е била най-малко на осемнайсет или деветнайсет. А може и повече. Маги на колко беше? Двайсет и три или двайсет и четири?

— Някъде там.

Броуди въздъхна отново.

— Отговаря на височината, на годините и на пола. Няма никакво съмнение.

— Няма — отвърнах едва.

Не знам защо, но ми се стори, че ако призная този факт, нещата ще станат по-лоши, сякаш предавах Маги по някакъв начин. Но нямаше смисъл повече да отричам. Събрах сили и продължих:

— От видяното можем да заключим, че когато е запалена, е била облечена, поне частично. — Посочих почернелия метален диск, забит в овъглената плът между бедрата. Беше с размерите на дребна монета. — Това е копче за панталон. Платът е изгорял, то се е нагорещило и е залепнало за плътта. От вида му мога да направя извод, че е била с дънки.