Той погледна през прозореца. Навън беше тъмно като в рог.
— Сега е прекалено тъмно, за да видим нещо, но като се развидели, ще се качим горе и ще огледаме. Междувременно…
Думите му бяха прекъснати от рязък шум, идващ отвън. Чу се вик, после нещо падна на циментовия под. Веднага след това някой или нещо се опита да стане. Броуди изтича до вратата, но тя се отвори, преди той да я докосне. Леденият вятър влетя в стаята като хала и зафуча в ушите ни. Фрейзър изскочи навън и след малко се върна, като влачеше някакъв мъж за яката.
— Вижте кой слухти под прозореца — каза задъхано той и изблъска натрапника пред себе си.
Човекът се запрепъва и спря в средата на помещението. Пред нас стоеше Кевин Кинрос, слисан и треперещ от страх. Надупченото му от акне лице беше бледо като платно.
23
Младежът стоеше като вцепенен. Водата се стичаше от него и образуваше локва върху цимента. Той трепереше като лист, очите му бяха наведени, раменете му висяха надолу и му придаваха окаян вид.
— Питам те за последен път — предупреди го Фрейзър. — Какво правеше отвън?
Кевин не отговори. Веднага бях покрил тялото с брезента, но закъснях и когато Фрейзър го вкара вътре, погледът му попадна върху трупа. Младежът моментално отмести очи, сякаш гледката го опари.
Фрейзър го изгледа заплашително. Тази част от полицейската работа явно му допадаше. Тук се чувстваше в свои води и имаше шанс да възвърне част от авторитета си.
— Виж, синко, ако не ни сътрудничиш, ще си навлечеш куп неприятности, казвам ти го най-приятелски. Това е последният ти шанс. Мястото е заградено с полицейска лента. Какво правеше тук? Опитваше се да подслушваш, нали?
Синът на Кинрос преглътна тежко, сякаш се готвеше да заговори, но от устата му не излезе нито звук.
Броуди се намеси:
— Може ли аз да поговоря с него?
До този момент той бе стоял мълчаливо, бе оставил Фрейзър да се справи с това. Но заплахите на сержанта не даваха резултат. Само плашеха и без това треперещия от ужас младеж.
Фрейзър го стрелна ядосано, но все пак кимна. Броуди взе един от столовете, на които бяха седели Мери Тейт и майка й, и го постави до Кевин.
— Седни.
Той самият седна на края на пейката и погледна момчето далеч по-дружелюбно от Фрейзър. Кевин погледна несигурно към стола.
— Може да останеш и прав, ако ти е по-удобно — каза Броуди. Кевин се поколеба, после бавно приседна на ръба. — Какво имаш да ни кажеш, Кевин?
На фона на бялото като платно лице червените подутини на стари и нови циреи изглеждаха по-зле.
— Аз… нищо.
Броуди кръстоса крака, като че ли двамата бяха седнали на приятелски разговор.
— И двамата знаем, че това не е вярно, нали? Аз например съм сигурен, че ти не си направил нищо лошо, само дето си се промъкнал през заграждението. И мисля, че можем да убедим сержант Фрейзър да си затвори очите за провинението ти. При положение, че ни кажеш какво правиш тук.
При тези думи Фрейзър стисна устни, но не се намеси.
— Кажи, Кевин, как ти се струва сделката? — попита Броуди.
Напрежението по лицето на младежа беше очевидно. Всички виждахме колебанието му. Не знаеше дали да си каже всичко, или да продължава да мълчи. Очите му пробягаха по закритото с брезент тяло. После размърда устни, сякаш думите се бореха и не искаха да излязат от устата му.
— Вярно ли е това, което всички казват? — произнесе с мъка той.
— Какво казват всички?
— Че това е… — той отново погледна към брезента — … че е била Маги.
Броуди замълча за миг, но след малко кимна.
— Да. Ние също мислим, че е тя.
Кевин се разплака. Спомних си как се въртеше около Маги, как се изчервяваше винаги, когато тя го погледнеше. Чувствата му бяха очевидни за всички и изведнъж ми стана жал за него.
Броуди бръкна в джоба си за носна кърпа. Стана, отиде до Кевин и му я подаде мълчаливо, после се върна на пейката.
— Какво можеш да ни кажеш за това, Кевин?
— Аз я убих — изхлипа младежът.
Думите му изпълниха въздуха с напрежение. В настъпилата тишина вонята на изгорена плът изглеждаше още по-силна, задушавайки миризмата на машинно масло, море и припой. Стените на работилницата кънтяха под ударите на ураганния вятър, а дъждът продължаваше да блъска безмилостно по ламаринения покрив.
— Какво искаш да кажеш с тези думи? — попита съвсем тихо Броуди.