Кевин изтри сълзите си с ръка.
— Ако не бях аз, тя щеше да си е жива.
— Разкажи ни всичко, синко. Слушаме те.
След смелото изявление Кевин сякаш онемя. Спомних си за реакцията му, когато Броуди разкри пред насъбралите се хора, че намереното в крофта тяло е на проститутка от Сторноуей. Той изглеждаше не просто изненадан. Беше стъписан. Явно бе направил някаква връзка и тя го бе шокирала. Какво беше казала Маги за тайния си източник? „Човекът, който ми каза… той ми се довери, разбирате ли? И аз не искам да му създавам неприятности. Той не е замесен в това.“
— Ти си казал на Маги името на мъртвата жена, нали, Кевин? — попитах го аз.
Фрейзър и Броуди ме погледнаха изненадано, но изненадата им не можеше да се сравни с тази на Кевин. Той ме зяпна, отвори уста, сякаш щеше да ме глътне. Стори ми се, че търси начин да отрече, но скоро се прекърши и кимна.
— Откъде разбра как се казва жената, Кевин? — отново пое разговора Броуди.
— Не бях сигурен…
— Но все пак си бил достатъчно сигурен, за да го кажеш на Маги. Защо?
— Не… мога да ви кажа.
— Искаш ли да прекараш няколко нощи в килията, момче? — намеси се Фрейзър, сляп за гневния поглед на Броуди. — Защото ти гарантирам, че ще се окажеш там, ако продължаваш да шикалкавиш.
— Сигурен съм, че Кевин го знае — каза бързо Броуди. — И не вярвам, че иска да прикрие човека, който е сторил това на Маги. Нали, Кевин?
Погледът на младежа неволно се извъртя към покритото тяло в ъгъла. Отчаянието му беше очевидно.
— Хайде, Кевин — подкани го бившият инспектор. — Кажи ни. Откъде знаеш името на момичето? Каза ли ти го някой? Или познаваш човека, който я е довел тук? Така ли е?
Синът на Кинрос наведе глава и измърмори нещо, но не можахме да го разберем.
— Кой е човекът? — извика Фрейзър.
Кевин вдигна глава и каза ядосано:
— Баща ми.
Извика го толкова силно, че сигурно се чу и зад стените на работилницата. Лицето на Броуди замръзна, но както винаги успя да прикрие всяка емоция.
— Защо не ни разкажеш всичко поред?
Кевин притисна ръце към гърдите си.
— Беше миналото лято. Пътувахме с ферибота до Сторноуей. Татко каза, че има малко работа в града, и аз слязох на пристанището. Мислех да отида на кино или…
— Не ни интересува какво си искал да правиш — прекъсна го Фрейзър. — Давай нататък.
Погледът на Кевин показа, че все пак е син на баща си.
— Тръгнах по някаква странична уличка близо до автогарата. Там са онези къщи с момичетата… и когато приближих, видях татко да стои пред една от тях. Щях да го подмина, но в същия момент тази… жена отвори вратата. Носеше къс халат. Беше прозрачен и през него се виждаше почти всичко. — Пъпчивото лице на Кевин стана аленочервено. — Когато видя татко, тя се усмихна… някак неприлично. И той влезе вътре.
Броуди кимна търпеливо.
— Как изглеждаше?
— Ами… като… нали разбирате…
— Като проститутка?
Той кимна засрамено. Изразът на Броуди говореше, че тази информация беше не само неочаквана, но и не особено приятна.
— Можеш ли да ни я опишеш?
Пръстите на Кевин несъзнателно се вдигнаха към лицето му и започнаха да чешат и опипват зачервените пъпки.
— Не съм сигурен… тъмна коса. Беше по-възрастна от мен, но не стара. Хубава беше, но… сякаш не се грижеше за себе си.
— Ниска, висока, как ти се видя?
— Висока, доколкото си спомням. Едра. Не дебела, но не и слаба.
Можехме после да му покажем снимка на Джанис Доналдсън да видим дали ще я разпознае, но описанието съвпадаше с данните.
— И откъде разбра как се казва? — продължи разпита си Броуди.
Лицето на младежа пламна още повече.
— След като влезе, аз… отидох до вратата. Просто да видя. Имаше два звънеца, но аз бях забелязал, че натиска горния. Там пишеше „Джанис“.
— Баща ти разбра ли, че си го видял?
Кевин изглеждаше ужасен от тази възможност. Той поклати глава.
— Знаеш ли дали се е срещал и след това с нея?
— Не знам… но мисля, че да. На всеки две седмици казва, че има малко работа в града и аз… предполагам, че е ходил там.
— Хм, работа значи — измърмори Фрейзър.
Броуди не му обърна внимание.
— А тя идвала ли е някога тук, при него? На острова?
Въпросът бе посрещнат с ново кратко поклащане на глава. Но аз си спомних как Кинрос бе накарал Камерън да замълчи на събранието. Тогава си помислих, че просто се е ядосал от надменното поведение на Камерън, но сега видях начина, по който бе сложил край на събранието, в друга, по-зловеща светлина.