Фрейзър сякаш си отдъхна.
— Какво ще правим сега? Ще го арестуваме ли? С удоволствие ще щракна белезниците на гадното копеле.
Броуди не отговори веднага.
— Не още — каза накрая. — Всичко, което имаме срещу него, е само това, че е познавал Джанис Доналдсън. Това не е достатъчно, за да го задържим. Само ще разкрием намеренията си и ще му дадем време да подготви версията си, докато чакаме хората на Уолъс да се появят.
— О, моля ти се — възкликна Фрейзър. — Чухте добре какво каза собственият му син. Мръсникът сигурно е убил и Дънкан! Не може просто да си седим и да си чоплим носовете!
— Не съм казал такова нещо — отвърна рязко Броуди, внезапно разгорещен. Трябваше да положи усилие, за да възвърне самообладанието си. — Виж, сержанте, и преди ми се е случвало да разследвам убийства. Ако се хвърлиш неподготвен, рискуваш да изпуснеш убиеца. Това ли искаш?
— Трябва да направим нещо — продължи да упорства Фрейзър.
— И ще направим. — Той погледна замислено към увитото в брезента тяло. — Дейвид, все още ли твърдиш, че тялото на Маги е хвърлено от скалата?
— Напълно съм сигурен в това — отвърнах аз. — Няма как иначе да обясним всичките рани и фрактури по него.
Той погледна часовника си.
— След два часа ще съмне. Тогава ще се качим и ще огледаме наоколо. Да видим дали не са останали следи от станалото през нощта. Но дотогава ви предлагам да се върнете в хотела и да се опитате да подремнете. Чака ни дълъг ден.
— А ти какво ще правиш? — попитах го аз.
— Аз и без това не спя много. Ще остана тук и ще правя компания на Маги. — Той се усмихна, но очите му изглеждаха тъжни. — Не успях да я спася от убиеца, нека поне да направя това за нея.
— Искаш ли някой от нас да остане с теб?
— Не се тревожете за мен — отвърна тихо той. Взе един железен лост от тезгяха и го опита на тежина. — Ще се оправя.
24
Утрото настъпи сякаш по презумпция. Нямаше истинско разсъмване. Само неуловимо развиделяване, мътна сивкава светлина, оповестяваща официално настъпването на деня.
След като се прибрахме от работилницата, аз не си легнах веднага. Накарах Фрейзър да ме закара до бабата на Маги. Елън беше казала, че е ходила да помогне на старата жена, защото тя паднала. Не бях сигурен, че ще мога да направя нещо за нея, но се чувствах задължен да я прегледам.
Дължах го на Маги.
За разлика от повечето съседни къщи — наскоро ремонтирани дървени бунгала — Роуз Касиди живееше в малка каменна къща-близнак. Сградата бе полегнала от времето, на прозорците се виждаха тънки мрежести завеси, отдавна излезли от мода — ясен знак, че вътре живее възрастен човек. Не се виждаше мигаща светлина от свещи нито на първия етаж, нито горе.
Свещи за мъртвец.
Къщата беше пълна с жени. Бяха се събрали да помогнат на Роуз в трудния момент. Още с влизането ме блъсна миризмата на старост, онази характерна смес от мухъл и варено мляко. Бабата на Маги беше крехка и мъничка като птиче. Под тънката й като пергамент кожа се виждаше ефирна мрежа от сини вени. Тя вече знаеше, че внучката й е мъртва. Тялото трябваше тепърва да се идентифицира и смъртта й да се обяви официално, но просто не беше честно да се вдъхват напразни надежди на старата жена.
За моя изненада Фрейзър настоя да дойде с мен и да разбере какво знаеше старицата за часовете преди смъртта на внучката си. Тя изглеждала развълнувана, сподели с треперещ глас старицата. Но не й обяснила защо. След като й помогнала да сготви вечерята на газовата печка, каквато използваха повечето домакинства тук, Маги излязла и отишла на събрание.
— Върна се чак след девет и половина — посочи тя с треперещата си ръка към часовника с големи цифри на рафта над камината. Зачервените й очи бяха матовобели от катаракта. — Изглеждаше развълнувана. Сякаш си бе наумила нещо.
Това съвпадаше с онова, което вече знаехме. Трябваше да е било, след като Кевин Кинрос й бе казал името на жената и идването й в хотелската ми стая. Но наред с вълнението около въпроса дали да предаде доверието на Кевин, или да си замълчи, Маги явно бе имала още нещо наум. Каквото и да беше то, тя не го бе споделила с баба си. Старата жена я чула да излиза по-късно, някъде към единайсет и половина, и попитала къде отива. Маги извикала от стълбите, че ще вземе колата, защото има среща с някого по работа и че няма да се бави много.