— Изглежда, че е била атакувана от страната на шофьора и е успяла да се измъкне през отсрещната. С какво е нападната според теб? С нож или брадва?
Изглеждаше ми нереално да обсъждаме с какво оръжие е била убита Маги, при положение че миналата вечер бях седял до нея в същата кола. Но емоциите нямаше да ни помогнат да хванем убиеца й.
— По-скоро с нож. Тук няма достатъчно място за брадва, няма как да я размаха, без да остави следи от удари по вътрешността на колата.
Огледах равното място. През нощта мракът сигурно е бил непроницаем отвъд осветения от фаровете на колата периметър. В такава нощ Мери Тейт е могла незабелязано да наблюдава цялата сцена. И да чуе всичко.
Сигурно е имало много за слушане.
Фрейзър огледа терена зад колата.
— Тук има много следи от гуми. И не всички са от минито на Маги.
Броуди цъкна ядосано с език. Знаех, че се тревожи за следите. Докато дойдеше екипът на полицията, дъждът и овцете щяха да ги заличат. Не можехме да направим нищо, за да ги спасим.
— Маги е казала на баба си, че има среща с някого. Сигурно е било тук. Мери е била достатъчно близо, за да чуе и види всичко. — Той се загледа намръщено в колата. — Все още не мога да разбера как се е докопала до палтото. Не беше изцапано, нито се виждаха петна от кръв. Не мога да си обясня защо Маги не е била с него в такава бурна нощ.
— Може да го е свалила за удобство на Кинрос — предположи Фрейзър. — Заедно с някои други дрехи, ако схващате мисълта ми. Няма друга причина двамата да се срещат тук. Имало е любовна кавга и Кинрос си е изпуснал нервите.
— Не е имало никаква „любовна кавга“ — нахвърли му се Броуди. — Маги беше амбициозно момиче. Целеше се далеч по-високо от прегръдките на капитана. И докато не докажем, че срещата й е била именно с Кинрос, предлагам да се въздържаме от заключения.
Фрейзър почервеня като рак при резките думи на инспектора. Но казаното от него възбуди собственото ми въображение.
— Фрейзър е прав за палтото на Маги — измърморих замислено и им разказах, че парното на колата беше повредено и можеше да работи само на максимална степен. — И двата пъти Маги съблече палтото си и го остави на задната седалка. Това обяснява липсата на кръв по него.
Броуди се опита да надникне отзад.
— Не е изключено да е станало така — заключи той. — Тук почти няма следи от кръв. Ако вратите са били отворени, когато Маги е излязла от колата и се е опитала да избяга, Мери може просто да е дошла и да го е взела. Дори и да е видяла кръвта отпред, надали си е дала сметка какво означава това.
Все още спазвайки известна дистанция от автомобила, той започна бавно да описва кръг около него. Когато стигна до другата страна, спря и вдигна глава към нас.
— Ето, вижте.
С Фрейзър заобиколихме и отидохме при него, за да видим какво е открил. Чантата на Маги лежеше под седалката, съдържанието й се беше пръснало из калната трева. Вятърът бе откъснал парченца носни кърпички и хартия, а дъждът ги бе превърнал в каша.
Между гримовете и другите свидетелства за живота на Маги лежеше и бележникът й, разтворените му страници бяха мокри и кални.
— Подай ми един плик — каза Броуди.
— Сигурни ли сте, че е добре да пипаме тук? — обади се Фрейзър.
Броуди взе подадения му плик и го отвори.
— Маги беше репортер. Може да е местопрестъпление, но ако е отбелязала с кого е имала среща, трябва да вземем бележника, защото написаното няма да оцелее дълго в този дъжд.
Преценявайки стъпките си, той приближи до колата и клекна до отворената врата. Извади химикалка от джоба си и я пъхна в спиралата, която държеше листовете на бележника. Вдигна го внимателно и го пусна в плика. Дори и от мястото, където стоях, можех да видя, че хартията е размекната и написаното по тях беше размазано от дъжда, превърнато в нечетливо синьо петно.
Броуди стисна разочаровано устни.
— Водата е повредила всичко. Няма да ни свърши работа.
Той се надигна, но изведнъж спря.
— Под колата има нещо. — В гласа му отново се долови надежда. — Прилича ми на онзи диктофон.
Припомних си как го навираше в лицата ни при всеки удобен случай. Като повечето модерни журналисти тя се осланяше на него много повече, отколкото на бележника и химикалката. Ако беше правила някакви записи за престоя си на острова, те трябваше да са тук, а не на лист хартия.
Броуди едва сдържаше вълнението си, докато му подавах нов плик.