— Всеки път се местехме на ново място — продължи Страчън — и всеки път нещата ставаха все по-лоши. Накрая дойдохме тук. Хареса ми този остров, дивата му природа и обстоятелството, че Грейс не можеше да се измъква незабелязано след мен. Най-после се почувствахме част от някакво общество. Открих, че наистина искам да направя нещо за този остров.
Броуди го изгледа отвратено.
— И къде намерихте място за Джанис Доналдсън в този малък рай?
По лицето на Страчън премина спазъм.
— Тя наистина ме изнудваше. Виждах се с нея няколко пъти, но не й казах истинското си име. Един ден Йън Кинрос се появи в апартамента й, докато бях още там. Нямах представа, че и той й е клиент. Не ме видя, но Джанис забеляза реакцията ми. Явно е проверила и е разбрала кой съм. Следващия път, когато я посетих, тя ме заплаши, че ще каже на Грейс. Платих й. Боже, дадох й много повече от това, което поиска. Но явно не й е било достатъчно.
— Знаеше ли, че сестра ти я е убила? — попита Броуди.
— Естествено, че не. Нямах представа, че Джанис ще дойде в Руна. Дори и когато разбрах, че сте открили някакво тяло, не предположих, че Грейс има нещо общо с това. Цялата работа с пожарите… те бяха нещо ново. Но когато откриха онова полицайче… повече не можех да си затварям очите.
Припомних си реакцията му, когато видя тялото на Дънкан. Била е искрена все пак. Но не бе продиктувана от шока, че го вижда мъртъв, а от ужаса, че сестра му убива отново.
— Защо го е убила? — попита пресипнало Фрейзър, без да се обърне назад. Вземаше завой след завой с такава ярост, че ние хвърчахме от едната на другата страна.
— Не знам. Но досега винаги се местехме, когато Грейс… изпаднеше в криза. Този път останахме. Сигурно е изпаднала в паника, когато разбра, че полицията разследва убийство. Опитала се е да се отърве от всичко, което може да я уличи. Дънкан просто й се е изпречил на пътя.
— Просто й се е изпречил? — извика Фрейзър и дръпна така бясно волана, че колата поднесе.
— Спокойно — предупреди го Броуди, обърна се към Страчън и заговори с каменно лице: — Колко души е убила досега?
Страчън поклати глава.
— Не знам точно. Невинаги ми казва. Преди тези случаи бяха четири или пет.
Не знам кое ми подейства по-зле — числото или това, че Страчън не си бе правил труда да брои жертвите на сестра си.
— Разкажи ми за Елън — каза тихо Броуди.
Страчън затвори очи.
— Елън беше грешка. Между нас винаги са прехвърчали онези… искри. Опитвах се да я отбягвам. Страхувах се Грейс да не заподозре нещо. Но няколко месеца след пристигането ни разбрах, че Елън се кани да отиде на гости на свои приятели от колежа в Дънди. Намерих си претекст да замина и аз. Случи се само веднъж, и то по настояване на Елън. Когато разбрах, че е бременна, исках да й платя, за да замине някъде. Някъде на безопасно място. Но тя отказа. Заяви, че няма да вземе нито пени от мен, защото съм женен. Каква ирония, нали?
Горчивата му усмивка се стопи веднага.
— По цели нощи не можех да спя, ужасен от мисълта какво би станало, ако Грейс разбере. И ето, че се случи…
Гласът му секна. Къщата му вече се виждаше пред нас. Двете коли все още бяха отпред и прозорецът светеше. Това ми даде някаква надежда.
— Ще проверим ли? Може все още да е тук? — попита Фрейзър.
— Няма да я открием — каза убедено Страчън.
Броуди се взря в приближаващата се къща. Ако Грейс си беше у дома, можехме да приключим всичко още сега. Но ако я нямаше, щяхме да изгубим ценно време.
— Какво е това на алеята? — надигнах се на седалката аз.
Нещо жълтеникаво лежеше неподвижно на алеята към къщата. След миг разбрах какво е и изведнъж ми стана студено.
Беше Оскар, златният ретрийвър на Страчън.
— Убила е кучето? — зяпна Фрейзър. — Защо, за бога, ще го прави?
Никой не отговори, но докато отминавахме, лицето на Страчън доби още по-нещастен вид.
— Карай по-бързо — пришпори Броуди разтреперания сержант.
След няколко минути първите къщи се появиха пред нас. Когато влязохме в селото, здрачът вече покриваше острова. Улиците му бяха празни и в това имаше нещо зловещо. Фрейзър пое по пътя към хотела, без да намали скоростта.
Външната врата беше отворена.
Страчън изскочи, преди колата да спре напълно. Изкачи на бегом стълбите, но на прага се закова като ударен, лицето му изведнъж загуби цвета си под кървавите следи.