— Знам — каза тихо Страчън и направи крачка към сестра си. — Остави ножа, Грейс.
Тя стоеше изпъната като тетива на лък, готова да стреля. Видя окървавеното лице на брат си и трепна:
— Майкъл… Какво е станало?
— Няма значение. Остави момичето.
Споменаването на Ана беше грешен ход. Лицето на Грейс се изкриви в грозна гримаса.
— Искаш да кажеш дъщеря ти, нали?
Самообладанието на Страчън му изневери. Но той бързо се съвзе.
— Тя не ти е направила нищо, Грейс. Ти винаги си я харесвала. Знам, че не искаш да й сториш зло.
— Истина ли е? — разплака се тя. — Кажи ми, Майкъл? Кажи, че лъжат! Моля те, Майкъл!
„Кажи й“, извиках наум. „Кажи й, каквото иска!“ Но колебанието на Страчън продължи прекалено дълго. Лицето на Грейс се сгърчи.
— О, не! — простена.
— Грейс…
— Млъкни! — изкрещя тя, жилите на врата й се изпънаха като корди. — Спал си с тази кучка! Предпочел си я пред мен!
— Всичко ще ти обясня, Грейс… — започна Страчън, но моментът беше пропуснат. Той изгуби.
— Лъжец! През цялото време си ме лъгал! Другите мога да ти простя, но тази… но това… Как можа да ми го причиниш, Майкъл?
В този момент за нея не съществуваше никой друг. Само тя и брат й. Миризмата на газ се усилваше. Какво правеше Фрейзър, по дяволите?
Броуди пристъпи едва забележимо към Грейс.
— Остави ножа, Грейс. Никой не бива…
— Не се приближавай — извика тя.
Броуди се върна назад. Грейс се обърна към нас. Дишаше тежко, гърдите й се издигаха и спускаха, лицето й беше разкривено.
Внезапно се разнесе стряскащ звук, нещо изтрака по пода и наруши настъпилата тишина. Елън бе изпуснала тигана. Той заподскача по пода и ужасният шум нарани сетивата ни. Тя стана и пристъпи бавно към Грейс.
— Елън, недей! — извика Страчън, но в гласа му имаше повече страх, отколкото сила.
Тя не му обърна внимание. Цялото й същество се бе съсредоточило в сестра му.
— Ти искаш мен, нали? Добре, ето ме. Прави, каквото искаш, но остави дъщеря ми, моля те.
— За бога, Елън, недей! — намеси се и Броуди, но нямаше кой да го чуе.
Елън разтвори подканващо ръце.
— Хайде, ела. Какво чакаш?
Грейс се обърна към нея, в ъгълчетата на устните й се появи нервен тик, те започнаха да потръпват ритмично като счупен часовник.
В отчаянието си Страчън извика:
— Погледни ме, Грейс. Остави я, тя не е важна за нас.
— Ти не се меси — изсъска Елън.
Но той направи крачка към Грейс. После още една. Протегна ръка напред, сякаш се опитваше да успокои подивяло животно.
— Само ти имаш значение за мен, Грейс. Знаеш го много добре. Остави Ана и ние ще се махнем от това място. Ще отидем другаде, ще започнем отначало. Само ти и аз.
Грейс го погледна с такъв копнеж, че беше мъчително да я наблюдава човек.
— Остави ножа — каза нежно той.
Част от напрежението я напусна. Сега всичко беше на везните. Миризмата на газ стана задушаваща.
Ана избра неподходящ момент да се опита да се освободи от Грейс.
— Мамо, боли ме…
Грейс отново запуши устата й с ръка. Лудостта нажежи до бяло очите й.
— Не трябваше да ме лъжеш, Майкъл — каза тя, дръпна назад главата на Ана и вдигна ножа.
— Не! — извика Страчън и се хвърли към нея точно когато тя замахваше.
Двамата с Броуди се спуснахме към нея, докато Страчън се бореше за ножа, но Елън се оказа по-бърза от нас. Тя дръпна Ана от ръцете й и Грейс изрева като ранен звяр. Оставих Броуди да помага на Страчън и изтичах при Елън, която притискаше детето към гърдите си.
— Остави ме да я прегледам, Елън.
Но тя не ме послуша. Притисна я по-силно към себе си и двете, облени в кръв, се разплакаха истерично. Слава богу, успях да видя, че кръвта е от раните на Елън и детето не е наранено. Въздъхнах облекчено, но в същия миг Броуди извика зад мен:
— Дейвид!
Гласът му ми се стори странен. Обърнах се и видях, че бе извил ръцете на Грейс на гърба й и ги държеше, но тя вече не се бореше. И двамата се бяха втренчили в Страчън. Той стоеше до тях и гледаше изненадано надолу.
Дръжката на ножа стърчеше от корема му.
— Майкъл… — проплака Грейс почти без глас.
— Всичко е наред — отвърна той, но в същия момент краката му се огънаха.
— Майкъл! — изпищя Грейс.
Опита се да изтича при Страчън, но бившият инспектор я държеше здраво. Успях да стигна до брат й, преди да падне, и се опитах да поема тежестта му върху здравото си рамо.