— Изведи Ана оттук. Заведи я при съседите — казах на Елън, докато той се свличаше бавно на пода, подпрян на мен.
— Той…
— Погрижи се за Ана!
Трябваше час по-скоро да ги накарам да излязат оттук. Вонята на газ беше толкова силна, че замайваше главата ми. Погледнах към малкия нагревател, полегнал на едната си страна близо до мен, и въздъхнах облекчено. Не беше включен. В тази пълна с газ стая липсваше само една искра, за да лумнем като факли. Отново се запитах защо се бави Фрейзър.
Броуди все още държеше Грейс. Аз коленичих до Страчън. Лицето му беше бяло като тебешир.
— Сега вече може да я пуснеш — каза задавено той. — Гарантирам ти, че няма да избяга.
Броуди ме погледна нерешително и аз му кимнах. Той я пусна и Грейс веднага се спусна към брат си.
— Божичко, Майкъл! — проплака тя, обърна тревожното си лице към мен и извика: — Направи нещо! Помогни му!
Той се опита да се усмихне и взе ръката й в своята.
— Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.
— Не говори — предупредих го аз. — Опитай се да не мърдаш.
Наведох се и огледах раната му. Беше дълбока. Острието бе забито докрай в плътта. Нямах представа какви вътрешни разкъсвания бе причинило.
— Не изглежда толкова зле, а? — погледна ме той.
— Само драскотина — казах спокойно. — Ще ти помогне, ако останеш, където си. Опитай се да не мърдаш ножа.
Острието беше единственото нещо, което пазеше кръвта да не шурне от раната. Ако лежеше неподвижно, то щеше да играе ролята на тампон и да забави загубата на кръв. Но не за дълго.
Грейс продължаваше да плаче, макар и по-тихо. Яростта я напусна в мига, когато положи главата на Страчън в скута си. Опитах се да не показвам безпокойството си, докато обмислях възможните варианти за действие. Те не бяха много. Нямах подръка нищо от нужното, за да спра кръвта, а единствената медицинска сестра на острова лежеше мъртва в другата стая. Ако не го пренесяхме до болнично заведение, той скоро щеше да умре.
Фрейзър се втурна задъхан в стаята и се подхлъзна върху купчина разпиляна храна между порцелановите парчета.
— Божичко! — извика, когато видя проснатия на земята Страчън, но бързо се взе в ръце. — Газовите бутилки са затворени в сандък. Не мога да го отворя.
Броуди се мъчеше да изправи тежкия шкаф, който беше паднал пред задната врата и блокираше изхода. Щом чу думите му, заряза шкафа и се огледа наоколо.
— Ключовете трябва да са някъде тук — каза притеснено.
Но дори и да знаехме къде ги държеше Елън, нямаше да ни е от голяма полза. Всяко чекмедже беше извадено и счупено, а съдържанието му беше пръснато сред другите останки. Ключовете можеше да са навсякъде.
Броуди бе стигнал до същото заключение.
— Няма време да ровим сега. Трябва всички да излезем навън, да счупим ключалката и да спрем газта.
Не биваше да местим Страчън, но заплахата от газова експлозия не ни остави място за избор. Съвсем скоро тук нямаше да може да се диша. Пропанът беше по-тежък от въздуха, а раненият лежеше на земята и за него щеше да стане много по-опасно.
Кимнах в знак на съгласие.
— Може да използваме масата вместо носилка.
Грейс все още люлееше главата на Страчън в скута си и плачеше. Той ни наблюдаваше мълчаливо. Въпреки че беше близо до агонията, изглеждаше забележително спокоен.
— Оставете ме тук — каза неочаквано и с отслабнал глас.
— Мисля, че ти казах да мълчиш.
Той се усмихна и за миг ми заприлича на мъжа, когото срещнах за пръв път, когато пристигнах на острова. Грейс скимтеше като бито куче и не спираше да гали лицето му.
— Съжалявам, толкова съжалявам…
— Ш-ш-ш-т — отвърна Страчън. — Всичко ще бъде наред. Обещавам ти.
Фрейзър и Броуди напрегнаха мускули и изправиха тежката маса. Отидох до малкото прозорче на кухнята и се замолих да не е заковано. Колкото и малко проветрение да предлагаше, все пак беше по-добре от нищо. Бях направил само две крачки, когато Страчън докопа нещо, лежащо между счупените съдове до него.
— Махни се оттам, Дейвид — каза той и го насочи към мен.
Беше запалката за газта.
Страчън сложи палец на копчето.
— Съжалявам, но аз няма да мръдна оттук.
— Остави запалката, Майкъл! — казах, опитвайки се да придам на гласа си увереност, каквато не чувствах. В кухнята имаше толкова много газ, че една искра бе достатъчна да се взривим. Погледът ми се стрелна към лежащия наблизо нагревател. Той имаше собствен резервоар с газ, а касетката с бутилките беше точно от другата страна на стената. Ако газта за нагревателя се запалеше, всичко щеше да хвръкне във въздуха.