Выбрать главу

— Не. — По бледото лице на Страчън се стичаха малки вадички пот. — Хайде, излизайте. Всички до един.

— Не прави глупости, Страчън! — извика Броуди.

Той вдигна запалката.

— Ако кажеш още една дума, ще натисна копчето веднага, кълна се.

— Мамка му, Броуди, млъквай! — не издържа Фрейзър.

Страчън кимна с мъка и устните му се разтегнаха в болезнена усмивка.

— Добър съвет, сержанте. Ще броя до десет. Едно…

— Ами Грейс? — попитах аз, опитвайки се да открадна малко време.

— Грейс и аз ще останем тук. Нали, Грейс?

Тя примигна през сълзи, сякаш чак сега осъзнаваше какво става.

— Какво си намислил, Майкъл?

Той й се усмихна.

— Довери ми се.

После, преди някой да може да го спре, извади ножа от корема си.

Кръвта изригна от раната, той изохка и стисна ръката на Грейс. Направих крачка към него, но той ме видя и насочи запалката към мен.

— Махайте се! Всички до един — изсъска през зъби. — Ох, господи!

— Страчън…

Броуди ме хвана за рамото.

— Хайде, Дейвид.

Фрейзър вече тичаше към вратата. Погледнах за последен път към Страчън. Той лежеше на пода и стискаше зъби от жестоката болка, едната ръка държеше запалката, другата стискаше ръката на сестра му. Грейс го гледаше невярващо. Тя усети погледа ми и вдигна очи към мен. Устните й се разделиха, искаше да каже нещо, но Броуди ме избута в коридора.

— Не, чакай…

— Тичай напред — извика той и ме дръпна към изхода.

Затича се по коридора, без да ме изпуска, влачейки ме след себе си. Фрейзър беше при роувъра, ровеше из джобовете за ключа.

— Остави я — извика Броуди, без да спира.

Нямахме време да стигнем до къщите, дори и най-близките бяха прекалено далеч, но наблизо имаше стара каменна стена. Броуди ме завлече зад нея, а миг по-късно дотича и Фрейзър. И тримата зачакахме с жадни за въздух дробове.

Настъпи тишина.

Погледнах към хотела. Изглеждаше толкова познат и обикновен в припадащия здрач с тъжно поклащащата се врата, че за миг реших, че няма да се случи нищо.

— Минаха повече от десет секунди — измърмори Фрейзър.

Аз се изправих.

— Какво правиш, мамка му? — хвана ме Броуди.

Но аз отскубнах ръката си.

— Отивам…

В същия миг хотелът избухна.

Залитнах от силата на ударната вълна и невъобразимия трясък и се намерих на земята. Парчета от тухли и дърво полетяха из въздуха и аз покрих главата си с ръце. Когато нещата се поуспокоиха, рискувах и погледнах към хълма. Около сградата се виеше облак от прах и дим и я покриваше като тънък воал. Покривът не се виждаше и първите жълти пламъци вече проблясваха зад счупените прозорци. След миг огънят обхвана цялата сграда.

Хората от близките къщи вече тичаха насам. Пламъците се издигнаха нагоре и горещият въздух достигна до нас.

Обърнах се към Броуди и извиках извън себе си от гняв:

— Можех да го спра.

— Не, не можеше — отвърна уморено той. — Но дори и да си могъл, в мига, когато извади ножа от себе си, той вече беше обречен.

Отместих поглед. Знаех, че е прав. Хотелът заприлича на огнена сцена, дървените подове и стени горяха като факли. Както и всичко, което беше вътре.

— Ами Грейс? — попитах аз.

Потънало в сянка, лицето на Броуди беше обърнато към огъня.

— Какво Грейс?

28

След два дни небето над Руна се проясни. Вече наближаваше обяд, когато с Броуди оставихме колата му на шосето над пристанището и тръгнахме към скалистите хълмове, които гледаха към Стак Рос. Чайките се виеха над високата черна кула, а вълните се разбиваха в основата й, изпращайки високо във въздуха цели облаци от солени капчици и пяна. Поех дълбоко свежия въздух, жаден за нежната слънчева топлина.

Отивах си вкъщи. Полицията бе пристигнала вчера сутринта. Сякаш най-после заситила яростта си със събитията, на които стана свидетел, бурята утихна няколко часа след изгарянето на хотела. През нощта, докато опожарените му останки все още димяха, телефонните линии оживяха и ние успяхме да се свържем със сушата и с Уолъс. Водите около пристанището още бяха прекалено бурни, за да приемат или изпратят пътници, но небето се проясни и вече бе започнало да се развиделява, когато хеликоптерът на бреговата охрана се появи над скалите с първия от полицейските екипи, които през следващите двайсет и четири часа щяха да се изсипят на острова.