Броуди вдигна рамене.
— Бог знае. Сигурно за известно време ще продължат постарому. Но фермата за риба, новите работни места, инвестициите — с всичко това е свършено. Не виждам как ще оцелее без всичко това.
— Мислиш, че ще се превърне в още една Сейнт Килда?
— Не веднага, разбира се, но в крайна сметка — да. — Устните му се разтегнаха в усмивка. — Да се надяваме, че няма да издавят кучетата си, когато си тръгват оттук.
— Ти ще останеш ли?
— Ще видим — сви рамене той. — Въпреки че нямам причина да се местя.
Овчарката беше легнала до краката му с глава на лапите си и го гледаше напрегнато в очите. Той се усмихна, извади стара топка за тенис от джоба си и я хвърли напред. Кучето се затътри след нея, схванатите му крака не му позволяваха да се затича. Настигна я и я върна пред краката му, радостно махайки с опашка.
— Надявах се да намеря начин да поговоря с Грейс. Да разбера защо направи всичко това — казах аз.
Броуди хвърли отново топката.
— От ревност, Страчън ти го каза. И от омраза. Ще се учудиш колко силно може да бъде това чувство.
— Но това не обяснява всичко. Например защо е строшила черепа на Джанис Доналдсън и Дънкан, а Маги и Камерън е убила с нож? Не разбрахме нищо и за другите жертви, споменати от Страчън.
— Мисля, че просто са й се изпречили на пътя. Не вярвам да е планирала предварително убийствата им. „Маглайт“-ът на Дънкан й е попаднал пред очите и тя го е нападнала. Предполагам, че и с Доналдсън се е случило нещо подобно. Вече няма как да разберем.
Овчарката отново бе оставила топката в краката му. Броуди я вдигна, хвърли я напред и ми се усмихна накриво.
— Невинаги получаваме всички отговори, без значение колко усърдно ги търсим. Понякога трябва да оставим нещата, както са.
— Сигурно си прав.
Той извади цигара, запали и дръпна силно. Наблюдавах го, докато прибира пакета в джоба си.
— Не знаех, че си левичар.
— Моля?
— Току-що хвърли топката с лявата си ръка.
— Така ли? Не съм забелязал.
Сърцето ми ускори ритъма си.
— Преди няколко дни, когато пиехме чай в кухнята ти, ти използва дясната ръка. Тогава ви обяснявах, на теб и на Фрейзър, че който е убил Дънкан, е левичар.
— Е? Не разбирам накъде биеш.
— Просто се питам защо тогава използваше дясната си ръка, а сега лявата.
Той се вгледа в мен, леко засегнат и озадачен.
— Какво искаш да кажеш с това, Дейвид?
Устата ми внезапно пресъхна.
— Грейс си служи с дясната ръка.
Броуди обмисли думите ми.
— Откъде си сигурен?
— Когато държеше Ана, ножът беше в дясната й ръка. Бях забравил за това, припомних си го сега, докато те наблюдавах. Знаех, че има някакво несъответствие, но не разбирах какво. Онзи ден, когато се събудих у тях, Грейс приготвяше храната със същата ръка. Дясната, не лявата.
— Сигурно паметта ти изневерява.
Щеше ми се да е така. За секунда-две дори си позволих да приема това за истина. Но после размислих отново.
— Не — отвърнах почти със съжаление. — Плюс това винаги можем да проверим от коя ръка са пръстовите отпечатъци по четките й за рисуване и по ножа.
— Може да си е служила добре и с двете ръце.
— Тогава ще има отпечатъци и от двете.
Той смукна жадно и дълго от цигарата.
— Ти видя с очите си лудостта на Грейс. А за другото… наистина ли мислиш, че Страчън ще ни лъже?
— Не се съмнявам, че тя е убила Маги и Бог знае колко още хора, преди да дойдат тук. Но той не знаеше, че тя е убийцата и на Джанис Доналдсън и Дънкан. Просто предположи. Може би е сгрешил.
Все още се надявах Броуди да ме обори със смях, нямах нищо против разсъжденията ми да се окажат погрешни. Но той не се засмя. Само въздъхна.
— Прекалено много се вживя в тази история, Дейвид. Започваш да виждаш несъществуващи неща.
Трябваше да оближа устни, преди да заговоря отново:
— Как разбра, че Дънкан е убит със собствения му фенер?
Броуди се намръщи.
— Аз ли го разбрах? Мисля, че ти пръв заговори за това.
— Не, никога не съм казвал такова нещо. Допусках, но това бяха само размишления. Не съм споменавал за „Маглайт“-а, преди да дойде полицията.