Или поне така му казала.
— Тя ме разпозна — продължи Броуди. — Оказа се, че е живяла в Глазгоу, докато издирвах Бека. Двете се познавали и някой й бе казал, че разпитвам за нея. Искала да спечели наградата, която давах за полезна информация, но полицаите я пипнали, преди да има този шанс. Докато излезе отново на улицата, аз вече бях заминал. Когато я намерих, тя ми предложи да ми продаде, каквото знаеше.
Той дръпна от цигарата и издиша дима.
— Каза ми, че Бека е била проститутка. И сам се бях досетил на определен етап от разследването си, имайки предвид начина й на живот. Но да ти го кажат в очите, и то пачавра като тази… Тя ме заплаши, когато отказах да й платя. Щяла да каже на Страчън, че задавам въпроси за него. После започна да говори разни неща за Ребека, неща, които нито един баща не би искал да чуе. И аз я ударих.
Броуди отпусна глава, замисли се. Спомних си как бе оставил Страчън в безсъзнание в броча без никакво усилие. Замислих се за превързаното си рамо. Стоях на метър, метър и половина от ръба на скалата. Помъчих се да не гледам натам, нито да отстъпя назад, колкото и да ми се искаше.
— Винаги съм имал избухлив характер — каза тихо той. — Това беше причината жена ми да си тръгне. Но си мислех, че съм успял да го овладея. Не пия нищо по-силно от чай. Не я ударих силно, но тя беше пияна. Стояхме долу, на доковете, а тя падна назад и си удари главата в един от стълбовете.
Значи не я бе ударил директно, но резултатът беше същият.
— Ако е било случайно, защо не се предаде на полицията?
В очите на Броуди за пръв път проблесна гняв.
— И да вляза в затвора за непредумишлено убийство, докато онова копеле се разхожда на свобода и избива момичетата? Не, благодаря. Имаше и друг начин.
— Да го припишеш на него?
— Да.
Видях извратената му логика. Никой не можеше да докаже връзката между Джанис и Броуди, но със Страчън нещата бяха далеч по-лесни. Ако я откриеха мъртва в Руна, в хода на разследването непременно щеше да се разбере, че той е бил неин клиент — Броуди щеше да се погрижи за това — и подозренията бързо щяха да паднат върху него. Не беше идеалният вариант, но все пак поне донякъде щеше да възстанови справедливостта.
За Броуди това беше по-добро от нищо.
Докато го слушах, ми хрумна нещо друго. Спомних си, че ударът бе пукнал черепа й, но не го бе пробил.
— Тя не беше мъртва, нали?
Броуди се загледа към Стак Рос.
— Мислех, че е. Сложих я в багажника… Ако знаех, че е жива, не бих рискувал да я прекарам дотук с ферибота. Чак когато я пренесох и отворих багажника, видях, че е повръщала. Но вече беше мъртва.
„Наистина е била мъртва“, съгласих се мислено, не би оцеляла на ферибота с такава рана. Ако не моментална смърт, ударът бе причинил най-малкото кръвоизлив и той щеше да е фатален без бърза лекарска намеса, а може би и тя нямаше да помогне.
Но Джанис не бе имала дори и този шанс.
И Броуди продължил по плана си. Оставил в онази къща улики, които водеха към Страчън: косми от ретрийвъра, отпечатък от един от ботушите му, взел го от плевнята му една нощ, а после го върнал, за да го намери полицията. Запалил тялото не само за да унищожи всички следи, които можеха да го свържат с престъплението, но и за да скрие, че Джанис Доналдсън не бе умряла в крофта, което в хода на разследването неминуемо щеше да се разбере. Дори продал колата си и купил нова, защото знаел, че микроскопският анализ щеше да намери доказателства за присъствието й в багажника, независимо че го почистил идеално. Използвайки всичките си умения на полицай, той се опитал да предвиди всичко.
Но при убийството, както и в живота, е невъзможно да предвидиш всичко.
Бузите му хлътнаха, докато дърпаше от цигарата.
— Исках да оставя някой друг да намери тялото. Но мина повече от месец, вече не издържах. Когато влязох отново и го видях… — Той поклати тъжно глава. — Нарочно използвах малко количество бензин, исках да изглежда като неумел опит някой да превърне жертвата във факла. Трябваше да оставя нещо, за да бъде идентифицирано, да стане ясно, че е убийство, нали в това беше целият смисъл? Но всичко, което можех да направя, бе да съобщя в полицията и да се надявам тя да си свърши съвестно работата.
Но вместо полицейски екип той открил алкохолизиран полицейски сержант и неопитен младок. И мен.
Усетих физическа болка от предателството му. Беше използвал всички ни, бе спечелил доверието ни и ни бе повел към Страчън. Сега разбирах защо отказваше да приеме Камерън и Кинрос като заподозрени. Горчивият вкус на разочарованието се надигна в гърлото ми.