— Защо уби Дънкан? — извиках аз, прекалено ядосан, за да мисля за последствията. — Какво беше той? Странична жертва?
Броуди прие обвинението, без да трепне.
— Направих грешка. Когато къщата се срина, затрупа всички подхвърлени от мен улики. Разтревожих се, че няма да намерите основание да обвините Страчън дори и тялото да бъде идентифицирано. Реших да насоча мислите на Дънкан в определена посока. Знаех, че е умно момче, и исках да се възползвам от това. — Той поклати глава, ядосан на себе си. — Колко глупаво! Трябваше да помисля по-добре, преди да усложня нещата. Не казах много, само че подозирам Страчън и че някой трябва да се разрови в миналото му. Мислех, че мога да му подам незабелязано информация, да го заинтересовам и той да задълбае в тази посока. Но се издъних. Казах му, че Страчън ходи при проститутки в Сторноуей.
Той се загледа в огънчето на цигарата си.
— Той веднага ме попита откъде знам. Отвърнах, че така говорят на острова, но знаех, че това няма да издържи дълго. Защото никой друг в Руна не знаеше за забежките му. Времето не беше подходящо за тази информация, защото ти обяви след това, че жертвата може да е проститутка от голям град. Видях как Дънкан се замисли, явно започваше да се пита откъде знаех всичко това. Не можех да рискувам.
„Не, наистина не би могъл“, си казах. Сега разбирах защо Дънкан беше толкова замислен, когато го видях жив за последен път. Вероятно вече започваше да подозира нещо. Броуди не би могъл да остави нещата така. Не би оставил някого да разбере, че е следил Страчън, че има мотив да го натопи.
Дори и това да означава да остави убийството на дъщеря си без възмездие.
Той въздъхна тъжно.
— Нали знаеш, малките камъчета преобръщат каруцата. Като този проклет „Маглайт“. Под якето бях скрил железен прът, но когато Дънкан ме пусна да вляза, остави фенера и се обърна с гръб… взех го механично и го ударих с него. — Той замълча за миг, после повдигна рамене. — Тогава ми се стори добра идея.
Отвращението подсили още повече гнева ми. Опитах се да овладея и двете.
— Пожарите бяха за отвличане на вниманието, нали? Не подпали културния дом, за да унищожиш доказателствения материал. Просто искаше да мислим, че е така, за да може смъртта на Дънкан да ни изглежда случайна. И в същото време да насочиш следата към Страчън, като оставиш капачката от тубата на местопрестъплението.
Спрях и се вгледах в него. Още едно липсващо парченце си намери мястото.
— Ето защо колата на Грейс се оказа без бензин. Ти си го източил, за да запалиш караваната.
— Трябваше да намеря отнякъде бензин. И ако това беше техният, още по-добре. — Броуди гледаше някъде към хоризонта, но изведнъж се обърна към мен. — Искам да знаеш — нямах представа, че още си в клиниката, когато подпалих сградата. Вътре не светеше и никой не се обади, когато прекъснах електричеството. Мислех, че е празно.
— Щеше ли да има някаква разлика?
— Може би… не.
— Боже мой, не ти ли мина през ума, че може да грешиш? Че нещо друго става на острова? Какво си помисли, когато радиото на яхтата беше повредено и Грейс — нападната? Не се ли запита защо ще прави Страчън всичко това, щом не е убил никого?
— Никого на острова — каза той и аз за пръв път долових несигурна нотка в гласа му. — Предположих, че се е уплашил. И иска да избяга оттук, преди полицията да започне да разпитва всички. Сигурен бях, че няма да позволи да се ровят в миналото му.
— Но проблемът не беше в Страчън, нали? Беше в сестра му. Взел си на мушката грешния Страчън.
Той въздъхна тежко и отново се загледа в хоризонта.
— Така е.
Видях иронията и тя ми се стори ужасяваща. Заради опита на Броуди да натопи брат й, Грейс бе вярвала наред с всички останали, че на острова има убиец. Дори си бе мислила, че за малко самата тя не бе станала негова жертва. Възползвайки се от ситуацията, бе убила Маги и запалила тялото й, за да изглежда, че е работа на убиеца на Джанис Доналдсън и Дънкан.
Кръгът се затваряше.
— Заслужаваше ли си? — попитах тихо. — Заслужаваше ли си да погубиш живота на Дънкан и на останалите?
Очертаното на фона на студеното синьо небе лице на Броуди беше неразгадаемо.
— Ти също си имал дъщеря. Ти ми кажи — отвърна той.