— Всичко е наред, Грейс. Аз съм, скъпа! — заговори Страчън, махайки чувала от главата й.
Косата й падаше като завеса пред лицето. От устата й се подаваше мръсен парцал. Очите й бяха изпъкнали и се въртяха ужасено, но щом видя Страчън, веднага спря да се бори.
— Всичко е наред. Тук съм, всичко е наред — не спираше да повтаря той, докато махаше парцала от устата й.
Тя изхлипа и пое дълбоко въздух.
— Майкъл, слава богу, Майкъл!
Лицето й бе зачервено и подпухнало, зеблото се бе отпечатало по кожата й. На дясната й буза имаше рана, а устата й беше пълна с кръв. Но други рани не се виждаха.
— Добре ли си? Боли ли те някъде? — попита я Страчън задавено.
— Не, аз… не.
— Имаше ли сексуално насилие? — изтърси Броуди.
— Ох, за бога! — избухна Страчън.
Аз също бях шокиран от въпроса му.
Грейс поклати глава.
— Не… не успя. Не съм изнасилена.
„Слава богу“, помислих си аз. Поне това й бе спестено. Нямаше да се налага да се занимаваме и с изнасилван. Може би въпросът на Броуди не беше лишен от логика.
По лицето на Страчън се затъркаляха сълзи. Той я прегърна и нежно махна косата от лицето й.
— Кой ти го причини, скъпа? Успя ли да го видиш?
— Не знам. Аз… аз…
Той я притисна до себе си.
— Ш-ш-ш-т, всичко свърши. Край.
С Броуди се отдръпнахме, колкото може по-далече, докато Страчън вдигаше бикините и дънките на Грейс. След като свърши, аз се опитах да развържа китките й, но възелът беше прекалено стегнат, за да успея с една ръка. Кожата й беше ожулена и зачервена, а ръцете — бели от липсата на приток на кръв. Наложи се Броуди да използва нож, за да я освободи, после всички станахме. Страчън помогна на Грейс да се изправи на крака.
— Помогнете ми да я изкачим по стъпалата — помоли той Броуди. Враждата между двамата временно бе затихнала.
— Мога да ходя — възрази Грейс.
— Не мисля…
— Добре съм. Мога да ходя.
Сълзите й все още пълнеха очите, но истерията вече бе отминала. Двамата с Броуди тактично оставихме дистанция между нас и семейството. Страчън я подкрепяше нежно, а тя склони глава на рамото му. Двамата изглеждаха толкова отдадени един на друг, че изведнъж се почувствах като натрапник.
Докато изкачвахме стъпалата, самотните крясъци на чайките прозвучаха като присмех на фона на ураганния вятър.
19
Почистих и превързах раните на Грейс, а Фрейзър записа показанията й. Той се бе върнал малко след като прибрахме Грейс в дома й и водеше след себе си цял конвой от коли. Страчън не беше съгласен да я разпитваме толкова скоро след случилото се, но аз го убедих, че за нея ще е по-добре, ако приключи по-бързо с това. Щеше да й се наложи да повтори всичко пред разследващите органи, когато най-после се появят, но междувременно беше добре да опише какво й се бе случило, докато всичко беше още прясно в паметта й. Бързият разпит не само щеше да й помогне да преодолее по-бързо психологичния шок, това важеше за всички жертви на насилие, но по-важното в случая беше, че състоянието й щеше да възпре грубото отношение на Фрейзър.
Не знам защо, но не мислех, че е най-чувствителният разпитващ на света.
Страчън върна дошлите да помогнат в издирването, след като им благодари разсеяно и ги увери, че състоянието на Грейс не е тежко. Лицата на всички бяха изопнати от гняв, в очите им се четеше страх. Въпреки че новината за смъртта на Дънкан все още беше тайна за тях, всички знаеха, че откритият в запустялата къща човек е бил убит. Това ги бе накарало да настръхнат. Но случилото се с госпожа Страчън влошаваше още повече нещата. Ако жертвата на убийството беше непозната за тях, то Грейс беше съпругата на благодетеля на Руна, уважавания и обичан Майкъл Страчън. Атаката срещу нея беше удар право в сърцето на малкото общество.
Кинрос и Гътри бяха сред дошлите доброволци за издирването. Преди да си тръгне, капитанът на ферибота заяви решително със зъл блясък в очите:
— Който и да го е направил, вече може да се смята за мъртъв. Само да го пипнем.
Прозвуча ми като клетва, затова не приех думите му за празни приказки. Емоциите ескалираха от ден на ден. Предвид чувствата му към Грейс, не се изненадах, че Камерън също бе дошъл да предложи услугите си. Той остана по-дълго от другите и упорито настояваше да я види с очите си. Дълго след като хората се разотидоха, протестите му продължаваха да се чуват през коридора до кухнята, където ме чакаха Броуди и Фрейзър, докато промивах раните на Грейс.