Изчаках в кухнята, докато Страчън ги изпрати. След минута външната врата се затвори след тях и той се върна. Лицето му беше състарено и сиво. Почти зло. Чувствах се неудобно, че ставам свидетел на всичко това, но разбирах, че станалото беше мъчително за него. Сигурно имаше нужда някой да го увери, че Грейс е добре и че вината за случилото се не е негова. Или просто се нуждаеше от компания.
— Благодаря ти, че остана. Ще ти отнема само час, най-много два, докато Грейс си легне, после ще те откарам до хотела.
— Трябва ли да я оставяш сама?
Това, изглежда, не му бе минало през ума.
— Ами… може да останеш да спиш тук, разбира се. Или да вземеш колата ми. Тя е с автоматични скорости, така че може да я караш и с една ръка.
Вече имах едно премеждие с чужда кола и нямах никакво желание да шофирам отново, и то с превързано рамо. Но оставих въпроса за по-късно.
— Ох, забравих за задълженията си на домакин! — сепна се Страчън. — Да ти предложа ли нещо за пиене? В барчето ни чака бутилка двайсетгодишно малцово уиски.
— Не я отваряй заради мен.
Той се усмихна.
— Това е най-малкото, което мога да направя. Хайде да се преместим в хола.
И ме поведе през коридора към голям и добре подреден хол. В него доминираше същият въздържан вкус към класическия интериор, какъвто бях забелязал и в другите стаи. Две черни кожени канапета бяха обърнати едно към друго, а между тях имаше масичка за кафе с плот от опушено стъкло. Подът беше с паркет, покрит с дебели килими. Над камината се виждаше друга абстрактна картина на Грейс, рисувана с масло. От двете страни на камината бяха разположени библиотечни шкафове, заемащи цялата височина от пода до тавана. На срещуположната стена имаше остъклен шкаф със сечива от каменната епоха и върхове на стрели. Из стаята бяха пръснати и други археологически артефакти — парчета от древни глинени съдове и надписи върху камък, стратегически разположени и осветени от индиректна светлина.
Прегледах набързо заглавията на книгите, докато Страчън се ровеше из барчето от черно лакирано дърво. По-голямата част от тях не бяха художествена литература. Имаше няколко биографии на изследователи като Ливингстън и Бъртън, но повечето бяха академични трудове по археология и антропология. Забелязах, че имаше няколко изследвания върху примитивните погребални традиции. Извадих една със заглавие „Гласове от отвъдното“ и я прелистих.
— Главата за небесните погребения в Тибет е изключително интересна — подметна през рамо Страчън. — Тибетците оставяли телата на мъртвите в планината за храна на птиците. Вярвали, че те ще отнесат душите им на небето.
Той постави бутилката с уиски на масичката заедно с две чаши и седна на едно от кожените канапета.
— Не мислех, че пиеш — казах аз и върнах книгата на мястото й, а после седнах на другия диван.
— Наистина не пия. Но днес ще наруша правилото. — Той наля по един пръст в чашите и ми подаде едната. — Slainte.
Уискито имаше вкус на торф, беше силно, но меко. Страчън отпи и се закашля.
— Боже! Какво ще кажеш, хубаво ли е? — попита с насълзени очи.
— Много хубаво дори.
— Радвам се.
И отпи втори път.
— Съветвам те да си легнеш по-рано — казах аз. — Днес ти се насъбра доста.
— Ще се оправя.
Но думите му не успяха да прикрият изписаното по лицето му изтощение. Той облегна глава назад и сложи почти празната чаша на гърдите си.
— Баща ми казваше, че човек трябва да се пази от онези неща, които не може да види — каза той и се усмихна накриво. — Сега разбирам какво е искал да каже. Тъкмо си мислиш, че най-после си уредил живота си, и изведнъж — бум! Случва ти се нещо, което никога не си очаквал.
— Животът е такъв. Не можеш да предвидиш всичко.
— Вероятно не. — Загледа се в чашата си. Стори ми се, че е на път да сподели истинската причина, поради която ме бе помолил да остана.
— Това нападение… дали Грейс ще го преодолее? Нямам предвид чисто физически. Мислиш ли, че ще има някакви… как да кажа… последствия върху психиката й?
Подбрах внимателно думите си:
— Не съм психолог. Но мога да кажа, че тя се справя доста добре, поне дотук. И ми се струва, че е издръжлива по природа.
Но той все още изглеждаше разтревожен.
— Надявам се, че не грешиш. Просто… преди няколко години тя преживя сериозен срив. Беше бременна и пометна. Появиха се усложнения. Лекарите казаха, че повече няма да може да има деца. Това беше жесток удар за нея.