— Моля ви, нека помогна поне с пода — нададе глас на протест Маги, опитвайки се да игнорира ехидната ми усмивка.
— Глупости. Майкъл ще се погрижи за всичко. Нали, Майкъл?
— Разбира се — каза вдървено Страчън.
Маги съблече палтото си и му го подаде. Без него изглеждаше съвсем дребничка, но енергията й изпълни стаята.
Тя влезе в кухнята, без да ме удостои с поглед. Грейс напълни чайника с вода.
— Много ми е неприятно, че ви създадох толкова грижи — звънна гласчето на Маги. — Особено след всичко, което ви се случи днес. Да бъдете нападната посред бял ден… сигурно е било ужасно за вас.
Беше време да се намеся:
— Грейс, ти наистина трябва да си почиваш. Ние с Маги ще си правим компания, докато дойде Страчън. Нали, Маги?
Тя ме изгледа кръвнишки.
— Ами…
— Всъщност наистина се чувствам малко изморена — каза Грейс. Вгледах се в нея и видях, че е силно пребледняла. Едва успя да ми се усмихне. — Дейвид, надявам се, че нямаш нищо против да останеш с Маги за малко. Аз ще погледна дали Майкъл няма нужда от помощ и после ще си легна.
Уверих я, че нямам нищо против. Маги изчака Грейс да излезе от стаята и ме погледна ядосано.
— Да му се не види! Видяхте ли какво направихте?
Не отговорих. Отидох до мивката и откъснах малко хартия от кухненското руло.
— Имаш супа по дънките — казах и й подадох хартията. Докато гледах как почиства дънките, попитах: — Баба ти да не се казва случайно „Кембъл“?
— Кембъл ли? Не, тя е Касиди като…
Изведнъж се усети и лицето й помръкна.
— Докато бях студент, се изхранвах със супите „Кембъл“ — казах аз. — Пилешката крем супа ми беше любимата. Вкусът й е незабравим.
— Добре де, не я направи баба. И какво от това? Все пак е жест.
Защитата й беше слабичка, но преди да я сдъвча, чухме Грейс да пищи. Веднага изтичах в коридора. Страчън беше отворил вратата и се взираше в сумрака отвън, а Грейс стоеше с ръце, свити пред гърдите си, и трепереше.
— Всичко е наред, Дейвид. Фалшива тревога — обърна се той към мен.
Грейс избърса очите си и ми се усмихна с треперещи устни.
— Съжалявам. Стряскам се дори от сянката си.
— Мога ли да направя нещо за вас?
Страчън затвори вратата, отиде при жена си и сложи ръка на раменете й.
— Не, благодаря. Ще дойда при вас след минутка.
— Ние тъкмо си тръгвахме — казах аз. — Маги предложи да ме откара до хотела. Нали, Маги?
Тя успя да разтегли устни в усмивка.
— Да. Аз съм личното му такси напоследък.
Никой от нас не направи коментар. Страчън придружи Грейс до втория етаж, после донесе палтото на Маги от килера. Мократа гъба беше оставила тъмни петна по червения плат на местата, където преди имаше супа.
— Благодаря — каза тихо Маги. Погледна към парчетата от порцелановата купа сред мазните локви и измърмори: — Съжалявам за бъркотията. И много се радвам, че жена ви е добре.
Страчън й кимна студено и побърза да затвори след нас. Докато бързахме към минито, привели глави срещу вятъра и дъжда, забелязах, че навън вече се стъмваше. В колата беше горещо като в пещ и аз се сетих, че парното й работеше само на максимум. Но това беше най-малкото й провинение. Влязох вътре, затръшнах вратата и я погледнах ядосано.
— Ще ми кажеш ли защо се натресе тук?
Маги съблече палтото си и го метна на задната седалка.
— Нали ви казах вече? Дойдох само да…
— Знам много добре защо дойде. За бога, Маги, Грейс беше нападната! Можеха да я убият. А ти ми излизаш с тия номера. Само за да видиш името си на първа страница.
Едва сдържайки сълзите си, тя включи стартера и пое към шосето.
— Добре де, така е. Но не можех да си седя до полата на баба, сякаш нищо не се е случило. Това, което става тук, е достойно за първа страница. Исках само един от тях да ми каже няколко думи.
— Това ли означава за теб страданието на другите? Възможност да напреднеш в кариерата?
— Разбира се, че не. Аз съм родена тук и познавам тези хора — вирна брадичка тя. — И когато тази сутрин ме помолихте, ви оставих на мира, нали? Можех да ви проследя, но не го направих. Признайте ми поне това.
Дребното й лице се зачерви от вълнение. Продължавах да се ядосвам, но желанието й да й повярвам ми се стори искрено. И беше права: спази обещанието си от тази сутрин. Минито започна да се тресе от вятъра, докато умувах какво да правя. Можех ли да й се доверя? „Какво ти подсказва инстинктът?“