Реших да рискувам.
— Това, което ще ти кажа, е строго секретно, Маги. В никакъв случай не бива да му се дава гласност. Защото животът на хората е заложен на карта.
Тя кимна отривисто.
— Да, разбирам. Знам, че не биваше да идвам при Грейс…
— Не става дума само за Грейс… — Все още се колебаех. Но така или иначе, скоро всичко щеше да се разчуе. По-добре беше да й го кажа лично, вместо да продължава да рови наоколо. И да нарани себе си или някой друг. — Тази нощ Дънкан Маккини, младият полицай, беше убит.
Тя вдигна ръце към устата си.
— Боже мой! — промълви ужасено. — Не мога да повярвам. Та той беше… Какво става тук, по дяволите? Това е Руна все пак! Тук не стават такива неща.
— Ето че стават. Затова трябва да престанеш да си вреш носа навсякъде. Двама души са убити вече. И този следобед като нищо можеха да станат трима. Който и да го е направил, явно не си играе игрички, разбираш ли го?
Тя кимна покорно.
— Кой знае за Дънкан?
— Още никой. Кинрос подозира, че нещо става, както и някои други. Сигурно в най-скоро време ще се наложи Броуди или Фрейзър да съобщят новината. Но докато това стане, ще съм ти признателен, ако запазиш мълчание.
— Няма да кажа на никого, обещавам!
Вярвах й. Вярвах, че няма да напише и думичка във вестника си, но се разтревожих за нас, защото изглеждаше стъписана от новината и не внимаваше в пътя. И все още не беше на себе си, когато фаровете осветиха една сянка встрани пред нас. Чистачките минаха със скърцане по предното стъкло и го замъглиха, но после от тъмното изникна една приклекнала до земята фигура в жълта светлоотразителна мушама.
— Брус май е катастрофирал — каза Маги.
Докато намаляваше и отбиваше от пътя, аз се уверих, че жълтото наметало наистина е на Камерън, фаровете осветиха бялото му лице, наведено над веригата на планинския му бегач. Непромокаемият плат на пелерината му беше на кални петна.
— Не ми казвай, че е изминал целия път дотук на колело — казах, преценявайки, че явно все още беше по пътя си от къщата на Страчън към селото.
— Уви. Срещнах го, когато идвах към къщата. Гордее се със своето колело. Надут амадан.
Не беше нужно да разбирам келтски, за да схвана, че думата беше обидна. Ние спряхме до него и Камерън сложи ръка над очите си, за да се предпази от светлините. В другата му ръка имаше гаечен ключ. Маги свали стъклото, наведе се навън и примижа срещу дъжда.
— Искаш ли да те откарам, Брус? — извика тя.
Жълтата мушама се завъртя около него, уви се като жива в мършавата му фигура и за миг ми се стори, че ще го повали на земята. Не е чудно, че вятърът го е бутнал от велосипеда, помислих си аз. Изглеждаше премръзнал и мокър до кости, но когато ме видя, стисна здраво устни.
— Ще се оправя.
— Както искаш — отвърна Маги. Затвори прозореца и даде газ. — Господ да ми прости, но този човек наистина ме изкарва извън нерви. Как само му потекоха лигите, когато онзи ден го помолих да направя репортаж за него! Проявих нормален интерес, защото е учител и едновременно с това медицинска сестра, но той реши, че му предлагам кой знае какво. Нямах нищо против да се попъчи малко, но мръсникът заби поглед в циците ми и не го мръдна от там през цялото време. Гаден женкар!
Явно чувствата на Камерън към Грейс не притъпяваха апетита му към другите жени. В същия миг осъзнах и още нещо, нещо, което ме остави без дъх.
Той държеше гаечния ключ с лявата ръка.
Обърнах се и се опитах да го видя през огледалото за задно виждане, но мракът и дъждът не ми позволиха.
20
— Камерън е неприятен тип, но не го виждам като убиец — каза Броуди, докато слагаше чайника на котлона и пускаше газта.
Седяхме в кухнята около чистата като огледало маса в дома на бившия инспектор и чакахме чаят да заври. Бях помолил Маги да ме остави пред хотела, но само колкото да взема Фрейзър. Роувърът беше на паркинга и аз се запътих директно към бара, очаквайки да го открия там. Но той си беше в стаята. Почуках, чух шумно изсекване, после вратата се отвори. Той се появи на прага на тънещата в мрак стая, лицето му беше червено и подпухнало. Когато му казах, че трябва да говорим с Броуди, видях, че поведението му не се бе променило с нищо.
— Не казвам, че е той — казах, докато наблюдавах Броуди да гаси клечката, с която бе запалил газовия котлон. — Но държеше ключа с лявата ръка. Знаем, че убиецът на Дънкан е бил левичар. Знаем също, че Грейс е била ударена по дясната буза, което предполага, че нападателят й също е левичар.