Фрейзър изсумтя презрително.
— Откъде сте сигурен, че госпожата не е ударена с опакото на ръката?
— Не съм — признах аз. — Знаем прекалено малко и не можем да изключим вероятността в двата случая да са действали различни хора. Но Дънкан е ударен достатъчно силно, убиецът е пробил дупка в черепа му и парченцата са се разпилели надалече. Човек не може да удари така с опакото на ръката си.
Ъглите на устата на Фрейзър се смъкнаха надолу и мустаците му докоснаха бузите.
— Камерън е гадняр, в това няма спор. Но не виждам как недорасляк като него ще надвие здраво момче като Дънкан.
— Дънкан е ударен отзад. Не е имал възможност да се защити напомних му аз. — Вече знаем, че Камерън има чувства към Грейс и това пасва идеално на теорията ни за изнудването. Той е учител и сигурно не иска да се разчува, че ползва услугите на проститутка. Ако Джанис Доналдсън е заплашила да го издаде, може да я е убил, за да й затвори устата.
Броуди сложи две торбички с чай в порцеланова кана.
— Да предположим, че си прав. Но как е успял да стигне навреме от училището до яхтата, за да нападне Грейс?
— Може да е тръгнал преди нея. Или да е минал с бегача по крайбрежната пътека, за която ни спомена Страчън. Знаем, че е опасна при такова време, но ако е бил достатъчно отчаян, би могъл да успее.
Чайникът започна да подсвирква, в началото някак тъжно, после все по-настойчиво, парата изригна и повдигна капачето му. Броуди угаси пламъка и наля врялата вода в каната. С дясната си ръка, както забелязах.
Започвах да се вманиачавам.
Той донесе трите чаши и каната на масата.
— Теорията ти не е невъзможна. Но аз предлагам засега да забравим за Камерън и да видим с какво разполагаме — каза той, докато оставяше каната върху малка чинийка и подреждаше пред всеки от нас по една коркова подложка за чашата. — Тялото на убитата проститутка се оказва напълно обгорено. Убиецът, изглежда, не се е притеснявал, че то може да бъде намерено, до момента, когато из селото не плъзва мълва, че го третираме като убийство.
Докато казваше това, той не погледна към Фрейзър, но нямаше и нужда. Сержантът наведе глава.
— Тогава изпада в паника и решава да се отърве от останките, този път напълно, както и от всички други възможни доказателства. За тази цел убива полицейския служител и прави опит за убийство на съдебния експерт. — Той разклати каната, после махна капачето и погледна вътре. — Дотук има ли някакви коментари?
— Кучият му син явно си пада по огъня — процеди Фрейзър. — Как им викаха на такива? Пироманиаци ли бяха?
Казваха се пиромани, но предпочетох да не навлизам в обяснения.
— Имало ли е досега други палежи или предизвикани пожари на острова? — попитах Броуди.
— Поне на мен не ми е известно. Не и откакто аз живея тук.
— Тогава защо сега? Не съм психолог, но не вярвам, че хората се превръщат в пиромани за една нощ.
— Може би досега е успявал да прикрие следите си — предположи Фрейзър.
— И отново стигаме до въпроса защо е оставил тялото на Джанис Доналдсън в онази къща, вместо да го погребе или изхвърли в океана. Тогава със сигурност нямаше да го открием. Пропускаме нещо — упорствах аз.
— Или усложняваме излишно нещата — подметна заядливо Фрейзър.
Броуди наля замислено чая.
— Да се върнем към нападението на Грейс. Тя е случайна жертва според мен. Просто се е натъкнала на някого, докато е разбивал комуникационната система на яхтата. Който го е извършил, е знаел, че не можем да използваме радиовръзката на полицията.
— Това изключва Камерън — отбеляза Фрейзър, докато слагаше захар в чая си. — Никой от нас не е отварял дума за това пред него. Ако питате мен, трябва да е човек от корабната работилница. Кинрос или някой от онази пасмина около него. Те знаеха, че станциите ни не работят. Някой от тях може да е отишъл до яхтата, докато сме били на ферибота. Имал е достатъчно време да разбие системата, да свърши оная работа с госпожата на Страчън и да се измъкне необезпокояван.
Той сложи мократа лъжичка върху масата. Без да каже дума, Броуди я взе и я остави на мивката, после донесе кърпа и избърса петното от чая.
— Би могло — кимна, когато седна отново. — Но не можем да приемем със сигурност, че е един от тях. Не знаем с колко души са говорили след това. И нека не забравяме, че има още един човек, който знае, че искаме да използваме радиото на яхтата.