Досетих се какво има предвид.
— Говориш за Страчън, нали?
Той кимна.
— Ти го попита, когато дойде при запустялата къща. Страчън не е глупав, лесно е събрал две и две.
Бях започнал да оценявам вътрешния инстинкт на Броуди, но имах чувството, че щом станеше дума за Страчън, старият инспектор позволяваше на неприязънта да замъгли преценката му. Бях свидетел на реакцията на Страчън, когато видя мъртвия Дънкан. Не мислех, че някой може да изиграе така добре шока и тревогата му, дори и да беше холивудска звезда.
Фрейзър явно споделяше съмнението ми.
— Няма начин. Всички видяхме в какво състояние беше. Направо съсипан. И защо ще напада собствената си жена, а после ще тича да й помага? Няма логика.
— Има, ако е искал да отклони подозренията от себе си — каза тихо Броуди. После сви рамене. — Но може и да сте прави. Може да е съвсем друг човек. Дошъл е и е разбил комуникационната система просто за всеки случай. Предвид малкото, което знаем, ми се струва, че в момента не можем да изключим никого.
Размислих и осъзнах, че е абсолютно прав. Дънкан бе загинал, защото бяхме приели много неща за даденост.
— Само дето не мога да разбера какво печели, като разбие системата — казах замислено. — Дори и да се свържем с вътрешността, никой не може да се добере дотук, докато времето не се подобри. Така че каква е целта?
Броуди отпи глътка от чая и постави внимателно чашата върху подложката.
— Предполагам, че иска да спечели време. За нашите хора на сушата този случай е все още едно убийство, извършено преди месец. Важно е, но не е на живот и смърт. Това, че не можем да се свържем с тях, не ги притеснява, защото знаят, че телефоните и радиовръзките са прекъснати. Ако разберат, че има убит полицай, ще използват хеликоптер и ще долетят в първия момент, след като времето позволи. Но както стоят нещата до този момент, те могат спокойно да изчакат бурята да отмине, преди да се раздвижат. А докато няма комуникации, убиецът има време да избяга от острова, преди някой да го потърси.
— И къде ще отиде? Дори и да вземе лодка, ние сме по средата на нищото.
Броуди се усмихна.
— Не се заблуждавай. Наоколо има десетки острови и две хиляди километра крайбрежна ивица, макар и разпокъсана. Всеки може да се добере до нея. Оттам да се прехвърли безпрепятствено в Норвегия, на Фарос или Исландия. Всичките са наблизо.
— Значи мислиш, че убиецът ще се опита да избяга?
Овчарката дойде до него, седна на задните си лапи и сложи глава на коляното му. Броуди я погали обичливо.
— Казвам, че е много вероятно. Той знае, че не може да остане повече тук.
— Какво можем да направим по въпроса? — попита Фрейзър.
Броуди сви рамене.
— Да си пазим гърбовете. И да се надяваме, че времето скоро ще се оправи.
Перспективата не беше обнадеждаваща.
Тримата приключихме с чая, качихме се в роувъра и отидохме до хотела. Не бяхме слагали нищо в уста от сутринта и колкото и да нямахме апетит, трябваше да хапнем нещо. Докато пътувахме към селото, забелязах, че дъждът бе отслабнал, но вятърът не показваше признаци на умора. Селото все още беше без електричество и неосветените улици изглеждаха зловещо пусти, а светлината от автомобилните фарове сякаш сгъстяваше още повече мрака наоколо.
Щом слязохме, веднага дочухме врявата. Броуди се намръщи, брадичката му щръкна, сякаш душеше нещо.
— Нещо става вътре.
Малкият бар се пукаше по шевовете от народ, имаше хора дори и около вратата в коридора. Щом разбраха, че сме тук, главите се обърнаха към нас и разговорите замряха.
— Сега пък какво? — измърмори Фрейзър.
Тълпата пред вратата се раздвижи под напора на някакво вълнение отвътре. Миг по-късно хората се разделиха и пропуснаха Кинрос. Зад него се появи и внушителната фигура на Гътри.
Погледът на Кинрос премина през мен и Фрейзър и се спря на Броуди.
— Искаме да ни отговорите на няколко въпроса.
След всички вълнения бях забравил за обещанието на Броуди тази вечер да им обясни какво става. Фрейзър се наежи, раменете му се приведоха войнствено, но Броуди побърза да вземе думата:
— Да, обещах ви отговори и ще ги получите. Само ми дайте минутка, става ли?
Кинрос беше готов за кавга, но думите на Броуди го спряха. Той размисли и кимна.
— Ако трябва, може и две.