Двамата с Гътри влязоха в бара. Почервенял от яд, Фрейзър се обърна към Броуди и насочи пръст към него:
— Забравяте, че вече не сте инспектор! Казах ви и преди, нямате право да им казвате каквото и да било!
Броуди запази спокойствие.
— Те имат право да знаят…
Лицето на сержанта стана кървавочервено. Шокът от смъртта на Дънкан, вероятно и чувството за вина, го бяха разяждали цял ден и сега търсеше повод да излее жлъчта си върху някого.
— Убит е полицейски служител. Доколкото зависи от мен, никой на този остров няма право на нищо.
— Загинаха двама души вече. Искаш ли да рискуваш живота на още някого, защото не си ги предупредил?
— Той е прав — намесих се аз. Отново се бях оказал в познатата ситуация, когато полицията не искаше да даде информация и в резултат загиваха хора. — Трябва да им кажем какво става тук. Иначе рискуваме живота им.
Погледът на Фрейзър омекна, но той все още не се предаваше.
— Не поемам тази отговорност. Няма да кажа нищо на никого без съответните разпореждания, нито ще позволя на друг да го направи.
— Така ли? — стисна зъби Броуди и челюстите му изпъкнаха, но това беше единственият знак за емоциите му. — Ето какво му е хубавото на пенсионера. Няма защо да се съобразява с нареждания и началници.
Той тръгна към бара, но Фрейзър сграбчи ръката му.
— Няма да ти позволя да влезеш вътре!
— И какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?
И заби в него поглед, изпълнен с презрение. Фрейзър пръв отклони своя, после пусна и ръката му.
— Не искам да имам нищо общо с тази работа — измърмори.
— Тогава недей — отвърна Броуди и влезе в бара.
Тръгнах след него, оставяйки Фрейзър в коридора. Трябваше да си пробием път до бара, но тълпата бързо се размърда, разговорите спряха и настъпи мъртва тишина. Стаята беше прекалено малка за броя на хората в нея. Елън стоеше зад бара с кисела физиономия, явно ставащото не й беше по вкуса. Съзрях и Камерън, беше сменил калните дрехи и стоеше сам в един от ъглите. Явно бе успял да оправи велосипеда си и да се прибере, но погледът, който ми отправи, не беше по-благосклонен от преди. Маги също беше тук с малка група мъже, между които Кинрос и Гътри. Чакаше с нетърпение да започнем.
Но по-голямата част от посетителите бяха непознати за мен. Отсъствието на Страчън не ме изненада. Дори и да беше уведомен за събранието, едва ли щеше да остави Грейс сама.
Надявах се, че този път ще потисне желанието си да контролира нещата в селото.
Броуди застана до камината и бавно огледа лицата на събралите се.
— Знам, че се питате какво става на Руна — започна той с приятелски тон. — Знам също, че вече всички сте чули за нападението над Грейс Страчън този следобед. Повечето от вас са наясно и с факта, че полицията смята, че жената, чието тяло намерихме в запустялата къща близо до Биен Турида, е била убита.
Той замълча отново и огледа стаята. Забелязах, че Фрейзър също беше тук. Стоеше на прага и слушаше мълчаливо.
— Това, което не знаете, е, че тази нощ полицаят, който стоеше на пост при къщата, беше убит. Престъпникът е същият, който запали културния център и клиниката и за малко не уби доктор Хънтър.
Думите му предизвикаха истински хаос. Броуди вдигна ръце да успокои духовете, но никой не му обърна внимание. Разнесоха се гневни викове на изненада и протест. Мярнах напрегнатото лице на Елън и изведнъж се запитах дали не правехме грешка с това. Един глас се издигна над тълпата:
— Тишина, моля. Казах тишина!
Врявата утихна. Гласът беше на Кинрос. Той погледна към Броуди в настъпилата тишина и попита:
— Искаш да кажеш, че е бил някой от острова? От нас?
Броуди го погледна твърдо.
— Точно това казвам.
Хората зароптаха, чуха се викове на възмущение. Но всички прихнаха, когато Кинрос заговори отново.
— Не! — поклати рязко глава той. — Няма начин.
— На мен също не ми харесва тази перспектива. Но фактите са категорични. Някой от този остров е убил двама души и нарани трети.
— Няма как да е един от нас. — Капитанът скръсти войнствено ръце пред гърдите си. — Ако на острова имаше убиец, щяхме да знаем за това!
От всички страни се чуха възгласи на одобрение и потвърждение. Докато Броуди се опитваше да вземе думата сред нарастващото брожение, Маги тръгна към него. Извади диктофона си и го насочи към него, сякаш бяхме на пресконференция.
— Идентифицирахте ли намереното в запустялата къща тяло?