Броуди не отговори веднага. Разбрах, че се мъчи да прецени колко точно да каже.
— Тялото все още не е официално идентифицирано. Но ние мислим, че е на изчезнала преди месец и половина проститутка от Сторноуей.
Веднага взех на мушка Камерън. Исках да видя реакцията му. Но дори и новината да имаше някакво значение за него, той с нищо не го показа. Сега всички започнаха да задават въпроси.
— Какво прави курва от Луис тук? — извика Карън Тейт, заваляйки думите. Вече бе успяла да обърне няколко чашки.
Гътри се ухили.
— Ха познай, де!
Но никой не се засмя. Усмивката на здравеняка угасна бавно. При новината за самоличността на мъртвата жена Кевин, синът на Кинрос, опули очи, устните му оформиха едно „о“, но щом усети, че го гледам, бързо наведе глава.
Вниманието на тълпата все още беше насочено към Броуди.
— Полицията ще изпрати хората си веднага, щом времето позволи. Искам да ви помоля всички да им окажете съдействие, когато пристигнат. Но дотогава вашата помощ ни е още по-необходима. Сега онази къща е местопрестъпление, така че, моля за разбирането ви, не ходете там. Не би трябвало да караме хората от криминалния отдел да си губят времето с фалшиви следи, когато дойдат тук. Знам, че сте любопитни, но ви призовавам да спазвате правилата. И ако някой от вас мисли, че има информация, която би помогнала на разследването, нека да се обади на сержант Фрейзър.
Очите на всички се обърнаха към Фрейзър. В първия момент той се изненада, но после се взе в ръце и почти незабележимо се изпъна, вдигна рамене и отвърна на погледите им с неочаквана решителност. Беше хитро от страна на Броуди да върне част от самоуважението на сержанта и да напомни на Руна, че тук все пак има полицейско присъствие.
Реших, че събранието е към края си, но Камерън явно имаше друго намерение. До този момент той бе пазил пълно мълчание, но сега ораторският му глас изпълни малкото помещение:
— А междувременно какво очаквате от нас? Да си седим и да си мълчим? — Той скръсти ръце пред гърдите си и хвърли убийствен поглед към Маги, когато тя насочи диктофона към него. — Казвате ни, че на острова има убиец, на практика обвинявате някого от нас, а после ни карате да си кротуваме и да не правим нищо. — Той изсумтя презрително. — Аз лично няма да…
— Затваряй си устата, Брус — прекъсна го Кинрос, без дори да погледне към него.
Бузите на Камерън пламнаха.
— Съжалявам, Йън, но не мисля, че…
— Никой не се интересува какво мислиш и не мислиш.
— Извинявай много, но кой си ти, че…
Но гласът му секна, когато леденият поглед на Кинрос го закова. Адамовата му ябълка подскочи няколко пъти, докато преглъщаше онова, което бе намислил да каже. Напоследък гордостта на учителя беше сериозно наранена.
Но никой не се загрижи за него. Един по един всички му обърнаха гръб, събраха се на групички и развълнувано започнаха да обсъждат току-що чутото. Маги прибра диктофона, стрелна ме с тревожен поглед и се върна на бара.
Погледнах към мястото, където стоеше Кевин Кинрос, но явно по някое време младежът се бе изнизал от стаята.
Хората започнаха да се разотиват и скоро успяхме да намерим празна маса. Фрейзър настоя да купи за мен и за себе си уиски, а за Броуди доматен сок.
След малко донесе поръчката, седна и вдигна чашата си.
— За Дънкан. И за залавянето на онзи мръсник, който го уби.
— О, бъди сигурен, че ще съжалява жестоко — каза тихо Броуди.
Ние се чукнахме тържествено. После им разказах за реакцията на Кевин Кинрос, когато чу, че убитата жена е проститутка от Сторноуей. Все още под впечатлението на разговора с хората, Фрейзър махна пренебрежително с ръка.
— Сигурно се е развълнувал при мисълта, че тук е имало проститутка. С това пъпчасало лице нищо чудно още да е девствен.
— Въпреки това си струва да проверим — замисли се Броуди. — Не е лошо утре да поговорим с него, ако полицията още не е дошла.
Фрейзър се загледа тревожно в чашата си.
— Моля се на Господ да дойдат най-после.
„И аз също“, си казах наум. И аз също.
Малко след това се извиних на компанията. Все още не бях ял и алкохолът на празен стомах веднага завъртя главата ми. Усетих огромна умора. Тревогата около събитията през последните четирийсет и осем часа ме повали изведнъж. Едва държах очите си отворени.
Когато тръгнах към вратата, Елън все още сервираше на бара, опитвайки се да се справи с неочаквано големия брой клиенти. Не мислех, че ме е видяла, но вече бях на първото стъпало, когато я чух да ме вика: