— Той е прав, Йън. Това може да почака. Трябва да разпръснем хората. Ще помогнеш ли?
Кинрос не отговори. Продължаваше да фиксира Карън с поглед, но тя упорито отказваше да го погледне. Той насочи пръст към нея и каза през зъби:
— С теб не сме свършили.
После се обърна и нареди на съселяните си да напуснат двора на работилницата. Докато извеждаше хората с помощта на още няколко души, аз оставих Броуди да държи под око Карън и дъщеря й и тръгнах към тялото. То лежеше, почерняло и в неестествена поза, на мръсния циментов под. Гледката предизвикваше жал и в същото време ужас. Дъждовната вода бе запълнила всички дупки и на фона на отблясъците от горящата лодка остатъците от маслото върху локвите светеха като дъги. От изпеченото месо се носеха тънки струйки дим, сякаш някой бе прегорил овнешкия бут за неделната трапеза. То все още излъчваше топлина. Устата беше отворена, разтегната в предсмъртна усмивка. Знаех, че е игра на въображението, неизбежен ефект от свиването на сухожилията и мускулите при пожара, знаех, че може устата да е отворена, защото е искала да извика, но просто не можех да откъсна поглед от нея, представяйки си хлапашката, леко арогантна усмивка, която бях видял преди няколко часа.
„Боже, дано да греша!“
Обърнах се към Гътри, който минаваше покрай мен, приканвайки хората към изхода.
— Ще ми намериш ли парче найлон или мушама?
Той не се обърна и аз реших, че не ме е чул или не ми обръща внимание, но след минута-две якият мъж се завърна с навито на руло парче брезент и ми го връчи.
— Ето — каза грубо.
Започнах да го разгъвам, борейки се с една ръка срещу бръснещия вятър. За моя изненада Гътри се наведе до мен и ми помогна. Докато разгъвахме брезента, от сянката изплува фигура на човек. Неспокойната светлина на пламъците озари лицето му и аз познах Камерън. Беше се втренчил в трупа с широко отворени очи.
— Боже мой! — прошепна ужасено. Адамовата му ябълка подскочи, докато преглъщаше. — Мога ли да помогна с нещо?
От надутото му държание нямаше и следа и аз се запитах дали най-после бе започнал да проумява какво става тук. Бях готов да приема помощта му, но Гътри изсумтя пренебрежително.
— За да прецакаш всичко, както обикновено ли? Скапаните ти превръзки няма да помогнат тук.
Камерън се сви, сякаш го бяха ударили. Без да каже дума, той се обърна и отиде при групата останали в двора мъже. При друг случай сигурно щеше да ми стане жал за него, но в момента ме чакаше много по-важна работа от чувствата на Камерън.
Предстоеше да реша какво да правя с тялото, но засега важното беше да го покрием. Без да задава въпроси, Гътри ми помогна да разгънем брезента докрай и да го разпрострем върху почернялата фигура.
— Кой може да е според теб? — попита ме той.
Можех да изкажа предположение, но нотката на страх в гласа му ме спря. Поклатих глава и си замълчах. Повдигнахме тялото и подпъхнахме брезента под него.
Глухата болка в сърцето ми подсказваше, че Маги най-сетне щеше да излезе на първа страница на вестника.
Огънят вече догаряше. Онова, което до снощи беше лодка, сега представляваше купчина тлеещи въглени и недогорели дъски. Вятърът все още разпалваше тук-там някоя от тях, но силата на огъня намаляваше, изтощена от собствената му ярост и усилията на събралите се мъже. Входът за двора вече беше облепен с последните остатъци от полицейска лента, беше толкова малко, че изглеждаше нелепо. Прикрепена към двата стълба, тя трептеше като жива на вятъра, по-скоро символ, отколкото реална преграда.
По-голямата част от хората вече се бяха прибрали. Броуди бе помолил Елън да събуди Фрейзър, когато се върне в хотела, и сержантът се бе появил след десетина минути, гузен и разрошен. Опита се да каже, че е трябвало да настоявам повече и да го събудя, но никой не беше в настроение да слуша нито обвиненията, нито извиненията му.
Накрая решихме да оставим тялото в работилницата. Все още нямаше яснота кога ще пристигне екипът на полицията, а правилото, че местопрестъплението трябва да бъде оставено във вида, в който е намерено, в този случай беше неприложимо. Дворът гъмжеше от хора през цялата нощ, а тялото беше извадено от огъня от човешки ръце. Нямаше смисъл да се тревожим, че ще замърсим уликите. По-късно щях да се заема с рутинния оглед, но за момента най-доброто, което можехме да направим, беше да му намерим безопасно място.
Тялото беше прекалено обгоряло, за да може да се разпознае, но не мисля, че някой се съмняваше на кого принадлежи. Маги така и не се появи, а нямаше къде да отиде, всички знаеха, че колкото и глупости да правеше, никога нямаше да остави баба си в такъв момент. Гътри и Кинрос пренесоха тялото вътре, като използваха брезента вместо носилка, и го оставиха в дъното на помещението. Гътри се прибра веднага вкъщи, оклюмал и нещастен, но Кинрос отказа категорично да си тръгне.