Огънят лижеше лицето ѝ, а тя пищеше, косата ѝ почерня, докато удряше пламъците с ръце…
— Не съм я видял да умира — каза той. „Само убих брат ѝ.“ Беше разказал всичко на брат Солис предната вечер, докато отрядът нагъваше първото си свястно ядене от дни, някои бойци бяха толкова изгладнели, че ръцете им трепереха. Солис беше изслушал всяка дума без коментар, а бледият му взор не издаваше нищо, докато течеше епичната история за убийства и болка. Когато Френтис свърши, и той като аспект Грейлин му даде строги нареждания да не повтаря историята пред никого и да поддържа същата фантазия, в която вярваха неговите последователи. „Същата лъжа“, добави насмешливо гласът на жената.
— Значи има шанс — настоя Иверн. — Тя може да е още жива.
— Всеки ден се моля на Покойните да е така.
Иверн отпи още една глътка.
— Лонаките не разбираха какво е принцеса, затова я наричаха кралица. В крайна сметка се оказаха прави. Ако аз бях воларианец, щях да се моля да е мъртва. Не бих искал да съм мишена на отмъщението на тази жена.
„Отмъщение“, помисли си Френтис, взирайки се в ръцете си, ръцете, които бяха прекършили врата на един крал. „Или справедливост?“
Върна се при отряда сутринта и откри Давока, потънала в разговор с Иллиан. Младата благородничка седеше вцепенена и бледна, докато лоначката ѝ говореше с наставнически тон.
— Трябва да внимаваш — предупреди я тя, докато плъзгаше бруса по острието на копието си. — Надутият корем не е хубаво нещо в битка. Погрижи се той да свършва на бедрото ти.
Щом зърна Френтис, Иллиан се изчерви, стана и се отдалечи сковано, но забързано, като успя да издаде само немощно писукане в отговор на поздрава му.
— Сред мерим хер такива неща не се обсъждат открито — каза Френтис на озадачената Давока, като се настани до нея.
— Момичето е глупаво — отвърна тя и сви рамене. — Бързо се гневи, бързо си разтваря краката. Първият ми съпруг трябваше да даде три коня, преди да легне с мен.
Френтис се изкушаваше да я попита колко коня ще трябва да даде Ермунд, като му дойде времето, но реши, че подобен въпрос не е подходящ. Обвързан от своята клетва, рицарят бързо бе заел отново мястото си край барон Бандерс и неговият меч щеше силно да им липсва. Давока обаче не изглеждаше смутена от внезапното му напускане на отряда и Френтис се зачуди дали той не е бил просто едно добре дошло развлечение през редките спокойни дни в Урлиш.
— Тук нещата са различни — каза той, повече на себе си, отколкото на нея. „Иллиан се превърна от глезено момиченце в смъртоносна ловкиня, Греблото — от престъпник във войник, Грейлин — от инструктор в аспект. Всичко е различно. Воларианците ни изградиха ново Кралство.“
Брат-командир Солис дойде, докато закусваха. Удостои Давока с почтително кимване и се поколеба само за миг при вида на Трийсет и четири, който му отвърна с усмивка и изискан поклон.
— Барон Бандерс свиква съвет — каза Солис на Френтис. — Иска да чуе твоето мнение.
— Петстотин рицари и едно нощно гърне воларианци, а? — Барон Бандерс повдигна рошавата си вежда срещу Френтис и се изсмя. — Това надали е могъща армия, братко.
— Ако Вендерс е казал истината — отбеляза Солис.
Баронът провеждаше съвета си на едно поле встрани от главния лагер. Капитаните и лордовете от армията му се бяха наредили в кръг без особени церемонии или официални представяния. Изглежда, Бандерс не си падаше по често претенциозните маниери на ренфаелската аристокрация.
— Вендерс не ми се стори човек с достатъчно ум за измама, братко — каза Френтис на Солис, преди да се обърне към Бандерс. — Една воларианска дивизия включва над осемстотин души, милорд. Освен това имат наемници от свободните мечове, които да пазят роботърговците, и куритайски части. Предупреждавам ви, не ги подценявайте.
— По-лоши са от алпиранците, значи?
— В някои отношения.
Баронът изсумтя и повдигна вежда към Ермунд, който кимна мрачно.
— Убихме мнозина в гората, милорд, но това ни струваше скъпо. Ако имат още, превземането на града ще е кървава работа.
— При положение, че Дарнел има достатъчно ум да остане зад стените — замислено каза Бандерс. — Но умът не спада към неговите добродетели.
— Само че той си е наел ум — рече Френтис. — Вендерс ни каза, че Лакрил Ал Хестиан е бил принуден да служи като Военачалник на Дарнел. Той отлично знае колко е важно да не излиза в открита битка с нас.
— Кървавата роза — промълви Бандерс. — Да си кажа правичката, никога не съм го понасял. Но и никога не ми е приличал на предател.