— Дарнел държи сина на Ал Хестиан като заложник за лоялността му. Трябва да гледаме на него като на враг, и то такъв, който не е склонен към погрешни преценки.
— Обаче не успя да удържи Марбелис. — Бандерс хвърли поглед към Солис. — Нали така, братко?
Отговорът на Солис беше предшестван от кратка пауза и Френтис се зачуди какви ли ужаси се тълпят в паметта му.
— Никой не би могъл да удържи Марбелис, милорд — каза той. — Едно камъче не може да устои на океана.
Бандерс се умълча и се почеса по брадичката.
— Надявах се Урлишката гора да прикрие нашето настъпление — каза след малко. — Поне за известно време, като същевременно ни осигури дървен материал за стълби и обсадни машини. Сега сме лишени дори от това.
— Има и други начини, дядо — обади се Арендил. Майка му, лейди Улис, стоеше до него, стиснала здраво ръката му. Облекчението ѝ, че го е намерила жив предния ден, се бе изляло в сълзливи целувки, макар явно да бе огорчена от настояването на сина си да остане в отряда на Френтис.
— Добрият брат — каза Арендил и посочи към Френтис, — Давока и аз се измъкнахме през градската канализация. Щом можем да излезем, със сигурност можем и да влезем по същия път.
— Тръбата в пристанището е лесно видима за техните моряци — рече Френтис. — Но има и други варианти, а един човек в отряда ни познава канализацията почти толкова добре като мен.
— Имам четири хиляди рицари, които няма да се натикат толкова лесно в отходна тръба, братко — изтъкна Бандерс. — Вземеш ли им конете, ползата от тях е колкото от евнух в бардак. Останалите са войници и няколкостотин селяни със сметки за уреждане с Дарнел и неговите псета.
— Аз имам над сто братя — каза Солис. — Плюс отряда на брат Френтис. Със сигурност достатъчно голяма сила, за да завземем някоя порта и да я държим достатъчно дълго, за да влязат рицарите ви.
— А после какво? — попита Бандерс. — Те нямат опит в уличните боеве, братко.
— Готов съм да се сражавам и в блато — заяви Ермунд, — стига това да доведе Дарнел в обсега на меча ми. Не подценявайте духа на своите рицари, милорд. Те не са избрали лекомислено своя път и ще ви последват дори в Отвъдното, само да заповядате.
— Не се съмнявам в духа им, Ермунд — увери го Бандерс. — Ала нашето васалство е загубило достатъчно войни, за да усвои урока, че атакуващата стена от стомана не може да спечели всяка битка. А и дори да предположим, че успеем да завземем града, основната част от вражеските сили все още обсажда Алтор. Когато приключат там, накъде мислиш, че ще тръгнат?
— Според малкото разузнавателна информация, която успяхме да съберем — каза Солис, — васален лорд Мустор се държи далеч по-дълго от очакваното. Докато воларианците превземат столицата му и подчинят васалството, зимата вече ще е на прага ни. Това ни дава достатъчно време да се окопаем и да съберем подкрепления от Нилсаел и Пределите.
При споменаването на Пределите Бандерс се обърна към един от своите капитани, рицар ветеран с бяла емайлирана броня.
— Доколкото разбирам, още нямаме вести, лорд Фурел?
— Ездата до Минсхол е дълга — отвърна рицарят. — А пътят до Пределите е още по-дълъг. Пратениците ни потеглиха едва преди десет дни.
— Надявах се той вече да се е раздвижил — рече умислено Бандерс и Френтис нямаше нужда да чуе името, което му се въртеше в ума.
— Раздвижил се е — каза той. — Знам го. — Погледна към брат Солис, който му кимна в отговор. — А ако при неговото пристигане държим в ръцете си Варинсхолд, това много ще улесни задачата ни.
— Искате от мен да поема голям риск въз основа единствено на вяра, братко — промърмори Бандерс.
— Вярата — отвърна Френтис — е моят занаят, милорд.
Армията на барона беше добре екипирана с коне, повечето взети от именията на рицари, съюзили се с Дарнел. Всички до един бяха жребци, впечатляващо високи и с неспокойното поведение на животни, отгледани за бой. Инструктор Ренсиал обикаляше из временното заграждение, където бяха затворени те, сякаш без да забелязва пръхтенето и цвиленето им, и опипваше хълбоци и шии със съсредоточеното изражение на познавач.
— Не е толкова… — Давока потърси правилната дума, докато гледаха как инструкторът си върши работата. — Ара-камин. Болен в главата.
— Луд — каза Френтис, наблюдавайки увереността, с която се движеше инструктор Ренсиал. — Не е толкова луд, когато е с конете. Знам.
— Той гледа теб и вижда син — каза Давока. — Това също ли го знаеш?
— Той вижда много неща. Повечето от които не съществуват.
Инструкторът им избра коне — един млад сивушко за Френтис и як черен жребец за Давока.