— Всичко е наред, Маркен — увери го Вейлин и кимна към жреца. — Ами той?
Маркен изпухтя с облекчение, приклекна до жреца, запретна ръкав и сложи месестата си длан върху челото на трупа. След малко трепна, сякаш от болка, устата му се изкриви в отвращение и той като че ли се канеше да дръпне ръката си, но Рева го видя как събра решителност, затвори очи и застина неподвижно като статуя. Накрая изпусна дълъг бавен дъх. Пот лъщеше между кичурите, надвиснали над широкото му чело. Той стана и погледът му се спря на Рева, топъл от съчувствие и тъга.
— Милейди… — започна той.
— Знам — отвърна тя. — Бях там. Господин Маркен, моля, разкажете на лорд Ал Сорна всичко, което сте видели.
— Ранните му години са объркани — каза Маркен на Вейлин. — Изглежда, е бил отгледан в Църквата на Световния отец. Няма образи на родителите му, затова мисля, че е сирак, даден за ученик на жрец — струва ми се, че това е често срещана участ за кумбраелските сираци. Отгледалият го жрец бил добър човек, бивш войник от гвардията на лорда, почувствал зова на църквата в късните си години. Горял от желание неговите повереници да усвоят както бойните му умения, така и страстната му набожност. Момчето прекарало дълги години, потопено в изучаване на Десетокнижието и във военно обучение. След възмъжаването си дълги години изпитвал срам, когато гледал жените. Колкото по-млада била жената, толкова по-силен бил срамът и толкова повече гледал той. Усетих в него желание да се скрие в Десетокнижието, да намери убежище от копнежите си в църковните учения.
— Алтор и катедралата се открояват гигантски в спомените му и мисля, че е бил пратен там, за да се подготви за жреческия си сан. Видях го да се среща с Четеца и да получава църковното си име. Никога не са се срещали на публично място и долавям, че жрецът е бил избран за някаква тайна роля. Видях пътуване извън Алтор, което секва, когато той намира мъж с белег, ето тук. — Маркен млъкна и се докосна по бузата. — Мъжът говори пред голяма тълпа и в младия жрец се разгаря нова страст, щом чува гласа му. Той се връща при Четеца и отново е пратен на път. Следват много месеци на срещи в тъмни стаички и самотни кътчета, мъже, които се скупчват заедно, уплашени да не ги разкрият, докато си предават писма и събират оръжия в тайни складове. Той никога повече не вижда белязания, но често си спомня за него. После, при една друга тайна среща, намира това. — Маркен кимна към второто тяло и направи гримаса, щом погледът му се плъзна по мъртвото лице на Брадор. — То говори, ала думите му са скрити за мен, както знаете, милорд. Но от тях страстта на жреца се разпалва още повече. Една вечер нещото го отвежда в една ферма. Вътре възрастна двойка седи край огъня и гледа с обич едно малко спящо момиченце. — Той се озърна пак към Рева и преглътна. — Срамът на жреца е по-дълбок отвсякога, когато го поглежда.
— Те са убили баба ми и дядо ми, нали? — попита Рева. — Убили са ги и са ме откраднали.
Той кимна.
— Изчакали са да те сложат в леглото. Двамата старци били убити, момиченцето — откраднато, фермата — опожарена.
— И последвали много щастливи години в една плевня — промърмори Рева, докато Маркен търсеше правилните думи.
— Някакви имена? — попита Вейлин.
— Няколко, милорд. Жрецът ги е записал, за да ги наизусти. Изгорил е хартията, но спомените остават.
— Направи списък и го дай на лейди Рева.
Тя се върна при трупа на жреца; изкушаваше се да забие ботуша си в умиротвореното му лице и да съсипе вечния му сън.
— Рева — каза Алорнис и я дръпна за ръкава. — Тук не можем да научим нищо повече.
— Аз… — заекна Маркен. — Знам името му, милейди. Четеца го е написал, когато му го е дал.
— Не — каза тя и се обърна към платнището на входа. — Изгори го, ако си свършил — каза на Вейлин. — Никакви думи не бива да бъдат изречени за него.
— Милорд — продължи Маркен, когато понечиха да си тръгнат. — Ако позволите. За брат Кейнис…
— Наясно съм с въпроса, господин Маркен — отвърна Вейлин.
— Не ви последвахме тук, за да станем слуги на Вярата…
— Ще го обсъдим довечера — каза Вейлин хладно. — С лорд Норта. Опасенията ви са взети предвид.
На връщане мълчаха. Рева бе погълната от разказа на Надарения, а Вейлин обмисляше разкритието на брат Кейнис пред кралицата. Алорнис ги следваше, очите ѝ шареха по градските стени, а неизменната ѝ купчина увити в кожа скици беше притисната към гърдите ѝ и вече се пълнеше с образи на опустошението зад стените. Бе плакала в деня, когато откри Рева да стои насред осеяните с трупове улици. Щом я зърна, се завтече да я прегърне и захлипа от облекчение и това събуди у Рева стара болка.