Огледа поред лицата им и откри в повечето от тях объркване, но в други — страх. „Те знаят — осъзна тя. — Не всички, но някои.“ Забеляза как епископът на Южната епархия избегна погледа ѝ и няколко капки пот избиха върху сбръчканото му чело. „Особено той.“ Беше права: нямаше съюзници тук.
Заобиколи бавно масата, гледаше как всеки превит гръб трепва, докато минаваше покрай него. Днес не носеше оръжия, беше върнала меча на дядо си на мястото му в библиотеката, но не се съмняваше, че би могла да прекърши всеки врат в тази стая, стига да реши. Спря зад стола на избрания Четец и посочи листчетата с гласовете, събрани на купчинка до него.
— Дай ми ги.
Петнистите му костеливи ръце трепереха, докато се подчиняваше. Той изтърва листчетата и се забърза да ги събира, преди най-сетне да успее да ги пусне в дланта ѝ.
— „Измамата е едновременно грях и благословия — цитира тя Петата книга, Книгата на разума, която бързо ѝ ставаше любима. Обърна се и се върна бавно при алкова, с гласовете в ръка. — Пътищата, отредени ни от Световния отец, са много и все криволичещи. На всеки завой Обичаните се изправят пред куп избори, докато пътищата им се разклоняват от война или глад, любов или предателство. Да вървиш по многото пътища на живота без измама е невъзможно.“ — Тя спря пред алкова, протегна листчетата към една от свещите и остави огънят да ги погълне наполовина, преди да ги хвърли на каменния под, където те догоряха, оставяйки само черна пепел.
— „Но — каза тя с усмивка на епископите, които сега я зяпаха с възмущение или ужас, — Отецът прощава лъжата, изречена от доброта или в служба на по-висша цел.“
Изправи се и усмивката ѝ се стопи. Зачака някой да надигне глас в несъгласие. Но всички само седяха и я зяпаха, подклаждайки гнева ѝ с тъпото си бездействие. „Тази продажна църква си е сътрудничила с убийци — знаеше тя. — Съюзила се е със слугите на враг, който донесе клане и робство в тази земя. Хората от града биха обесили всички ви на кулите на тази катедрала, само да пожелая. Аз спечелих обичта им, докато вие се свивахте тук и се молехте за чудеса, които така и не дойдоха. Спечелих обичта им с меч и лък.“
Една дума към Арентес и всичко щеше да свърши, епископите щяха да бъдат извлечени навън, да им бъдат прочетени обвиненията, докато народът гледа, а тя разпалва гнева му с няколко добре подбрани истини. Сега всички бяха убийци, с изключение на децата, а дори и те бяха закоравели от гледката на смърт. Нямаше да има протести, никой нямаше да вдигне ръка да я спре и тя щеше да получи онова, за което жрецът някога я караше да жадува — нова църква, оформена според представите на баща ѝ.
„Представите на лудия ми баща.“ Тази мисъл разсея гнева ѝ, замени го с уморено осъзнаване. Бяха загубили толкова много, но църквата бе устояла векове и тази земя нямаше да се изцери, ако тя отвореше в нея още рани.
Спящият старец се размърда със сумтене и плъзна гурелив поглед по стаята.
— Обяд! — измърмори той и тропна с тояжката си по масата.
Рева се приближи до него и се усмихна отвисоко на укорителното му въсене.
— А кой ще да сте вие, драги епископе?
— Аз — започна той, като се поизпъна, — съм светият епископ на… — Намръщи се объркано и раменете му леко провиснаха, после облиза устни. — Епископът на…
— Речната епархия — подсказа му епископът до него с напрегнат шепот.
— Да! — Лицето на стареца грейна и той впери високомерен поглед в Рева. — Аз съм епископът на Речната епархия и си искам обяда!
— Ще го получите — увери го Рева с поклон. — И нещо повече. — Тръгна към вратата, но спря и обхвана с широк жест останалите епископи. — Защото вашите колеги ви избраха за Свети четец на църквата на Световния отец. Моля, приемете сърдечните ми поздравления, Четецо, и бъдете сигурен в най-набожната подкрепа на дома Мустор. Очаквам първата ви проповед с жив интерес.
Залата с мечовете бе почти гола, някога пълните ѝ рафтове бяха опразнени от оръжията, с изключение на няколко, разположени прекалено високо на стената, за да са лесно достижими. Тя прекара един час в упражнения с меча на дядо си; напрегнала мускули, изпълняваше своя танц с тежкото острие, което свистеше и сечеше.
— Мога да те гледам как правиш това с часове.
Рева замря насред пируета и откри, че на вратата стои Алорнис: оцапаните ѝ с въглен пръсти стискаха кожената папка.
— Съмнявам се, че преди няколко дни гледката би ти харесала — каза Рева и разкърши гърба си.