С махване на ръка прати Илтис да се включи в боя и се огледа. Очите ѝ се спряха на един труп наблизо, мъж с внушителна коремна обиколка, който беше намушкан в гърдите — надзирател, ако се съдеше по ключовете на колана му. Тя се наведе и ги свали, после отиде до най-близката клетка и се закова на място при вида на обитателя ѝ.
Сега върху устните му нямаше усмивка, нито в очите му — дяволитост, косата му висеше мазна върху лице, лишено от всякакво веселие или възхита.
— Както виждаш — каза Щита с глас малко по-силен от сумтене, — все пак успя да ме вкараш в клетка.
Тя не отвърна нищо, завъртя ключа в ключалката и отвори клетката, после се дръпна встрани и направи нетърпелив жест, когато той се позабави. Щита излезе бавно и хвърли бърз поглед към продължаващата схватка в коридора. Там вече бяха останали само трима куритаи, изтласкани към решетките на клетките, през които се пресягаха ръце, за да се вкопчат в тях с отчаяна ярост.
— Това е последната война, която водя за теб — каза Щита.
Докато и последният куритай падаше, Лирна му подхвърли ключовете, а после отиде до стълбището и се заизкачва по него, без да се обърне назад.
12.
Рева
— Убий я! — изпищя Лиеза, докато се мяташе в ръцете на арисаите. — Убий я и всичко свършва!
Ръката на Рева трепна върху пясъка — промъкваше се по-близо към лъка сякаш по собствена воля, докато очите ѝ бяха все още вперени в усмихнатото лице на императрицата.
— Права е — извика тя. — Без мен тази война ще свърши, но тя въпреки всичко ще умре и ти ще помниш края ѝ дълго време. Заповядала съм им да те пощадят, защото как бих могла да нараня сестра си? Не би ли предпочела да я дариш с бърза смърт?
Рева откъсна поглед от нея и се обърна към Лиеза, сега увиснала в хватката на арисаите. Очите ѝ умоляваха, а накъсаното ѝ дишане беше единственият звук на арената. Тишината не се нарушаваше и от най-тихия шепот. Ръката на Рева се сви върху лъка…
Нещо изсвистя покрай главата ѝ и се заби в пясъка до лъка. Стрела, чието оперение трептеше от удара. Погледът на Рева отскочи към горните трибуни и тя видя редица силуети, очертани там, и всеки държеше лък. Отчаянието ѝ се усили и тя изстена. Значи все пак куритаите на Варулек не си бяха свършили работата.
Един от стрелците вдигна лъка над главата си и Рева примижа, забелязала нещо познато в осанката му, ширината на раменете ѝ напомняше за някой, когото познаваше, някой със сигурност изгубен в океана. Очите ѝ се насочиха към лъка му. Беше дълъг, с една-единствена елегантна извивка, съвсем различен от двойно извитите лъкове на воларианците.
Тя се обърна бавно и сведе поглед към забитата в пясъка стрела. „Пера на бързокрил ястреб — помисли, докато оглеждаше оперението. — Птица, която се среща само в Кумбраел лете.“
Вдигна поглед към императрицата и отвърна на усмивката ѝ.
После грабна лъка и стрелата на Варулек, врътна се наляво, изпъна и стреля с едно-единствено движение. Един от арисаите, държащи Лиеза, залитна назад, втренчен с весело смайване в стърчащата от гърдите му стрела. Другият веднага изтегли меча си и го вдигна да го забие в гърба на Лиеза, но се строполи мъртъв, когато Рева прати стрелата на Антеш в шията му.
Рева хукна към Лиеза. Всички арисаи пред очите ѝ паднаха едновременно, когато се спусна дъждът от стрели. Тя приклекна до Лиеза и я надигна. Момичето извика тревожно — един арисай напредваше мъчително към тях, оголил зъби в свирепа усмивка, стрели стърчаха от раменете и краката му. Рева грабна една стрела от пясъка и я прати в окото му от пет крачки, после сграбчи Лиеза за ръка и я повлече към най-близкия изход. Тежката обкована с желязо врата беше заключена, но поне каменната арка предлагаше известна защита. Тя виждаше на по-долните трибуни варитайски стрелци, които напразно се опитваха да си съперничат с мъжете горе, докато тълпата около тях закипя, хората се скупчиха, заблъскаха се и се понесоха като дива вълна към изходите.
Дъждът от стрели започна да отслабва, отначало бавно, но скоро секна съвсем. Рева се подаде изпод арката, огледа горните нива и видя, че са пълни с биещи се хора, червени и черни петна сред сиво-зеленото на кумбраелците. Тя погледна към вратата, откъдето нещастният Джарвек беше излязъл на арената, и видя, че още е отворена.