— Хайде — каза на Лиеза, хвана я за ръката и я поведе натам.
Императрицата скочи на пътя им, превъртя се и зае бойна поза, хванала ниско късия си меч и втренчена сурово в Рева.
— Развали ми зрелището.
Рева отстъпи, избута Лиеза зад себе си и се огледа трескаво за нова стрела. Битката вилнееше над тях.
— Всичките ми уроци — каза императрицата и се доближи с танцова стъпка, държеше меча все така ниско. — Цялото ми щедро обучение, запратено обратно в лицето ми. Много съм разочарована, сестричке.
Тя скочи напред и Рева се претърколи настрани, като повлече и Лиеза. Острието ги пропусна на сантиметри. Рева се изправи и замахна с лъка като с тояга, целеше се в главата на императрицата. Тя го избегна с лекота и се обърна срещу Рева с неодобрително въсене.
— Майка ни умря с теб в утробата си, докато аз лежах в леглото и слушах писъците ѝ през вратата. Разбираш ли, Съюзника беше казал на баща ми за благословията и той беше жаден.
Тя скочи пак. Рева блъсна Лиеза наляво, а самата тя отскочи надясно. Видя тялото на един арисай на не повече от десет стъпки от себе си, набодено със стрели, и с меч, лежащ под ръката му.
— Мама щеше да те обича повече от мен — каза императрицата на Рева и се метна на пътя ѝ, когато тя тръгна към тялото. — Знам го. Но нямам нищо против, ти пак щеше да си ми сестричка.
Рева хвърли поглед към Лиеза, умоляваше я да бяга, но момичето остана, вдигна веригите си и зае някакво тромаво подобие на бойна поза. Императрицата ѝ се присмя, после стана сериозна.
— Такава всеотдайност — каза и поклати глава. — А аз винаги съм получавала единствено страх и похот. Щях да те обичам, сестричке. Но завистта щеше да е трудна за понасяне.
Рева погледна пак към тялото на арисая, пресмяташе разстоянието и шансовете си да прескочи меча на императрицата… А после видя нещо друго.
— Не съм ти сестра! — извика тя на императрицата и видя изненадата в погледа ѝ. — Ти не познаваш друго освен страх и похот, защото в теб има само това. Ти си само една луда жена, която е живяла прекалено дълго.
— Луда ли? — Веселието на императрицата се върна, тя сведе леко меча и се засмя. — А какво мислиш, че е светът, ако не един безкраен парад на лудостта? Да водиш война е лудост. Да търсиш власт е лудост. — Засмя се по-високо и разпери ръце. — И лудостта е прекрасна!
Рева предполагаше, че маймуната просто се опитва да довърши ролята, за която е обучена — влачеше се по арената към императрицата, като оставяше кървава диря след себе си. Вероятно я смяташе за Ливела, защото тя беше единствената въоръжена. С дрезгав рев животното се надигна и скочи, ноктите му замахнаха, докато императрицата се обръщаше, и трите стоманени шипа я улучиха право в гърдите.
Маймуната нададе един последен рев, на триумф или ярост, след което се свлече на арената и издъхна. Рева се приближи, докато императрицата, някак си все още жива, с шуртяща от устата кръв, се мъчеше да се надигне от ноктите на звяра и накрая успя с писък на агония. Остана да лежи запъхтяна, дишаше тежко и конвулсивно и се взираше нагоре към Рева с разширени безумни очи. А после се усмихна с искрена привързаност, от която ръката на Рева я засърбя за меч.
Шумът на битката отново стигна до съзнанието ѝ. Тя вдигна очи и видя, че боят е обхванал трибуните, воларианските граждани се бяха скупчили на групи, докато сражението кипеше около тях. Изглежда, кумбраелците бяха получили подкрепления от Кралската гвардия — свободните бойци на лорд Норта, ако се съдеше по броя жени в редиците им. Тя зърна на долните тераси и веещата се руса коса на Щита, който се биеше редом с няколко десетки освободени гарисаи. Отправи молитва към Отеца дано Алерн да е между тях. Групичките от червено и черно се топяха под общата им атака, макар че както винаги арисаите не показваха тревога от неизбежната си гибел, биеха се до последно и умираха със смях на уста.
Рева се сепна, когато императрицата изръмжа и размаха ръце: опитваше се да стане, вперила поглед в нещо в северния край на арената, и сред задавеното ѝ от кръв ломотене се различи само една дума:
— Кучка!
Кралица Лирна Ал Ниерен крачеше по пясъка в компанията на едрия си лорд-протектор и един висок възрастен брат от Шестия орден. Дузина кралски гвардейци се разгърнаха от двете ѝ страни, докато тя се приближи към Рева, отблъсна лъка ѝ настрани и я сграбчи в топла прегръдка.