— Ти си направила това — промърморих на Джервия, като се промуших покрай туловището на Раулен, за да застана до нея.
Тя се усмихна нервно.
— Дъщеря му умря при Марбелис. Аз му я върнах.
„Надарена“, осъзнах аз и хвърлих пак поглед към тъмничаря, възхищавайки се на чувството му за дълг. „Толкова много години Убиецът на Надеждата беше в ръцете му, а той никога не е потърсил възмездие.“
— Няма да трае дълго — каза Джервия и ме подръпна за ръкава.
Преведе ме през скромните покои на Раулен и излязохме в северното крило на двореца, където спеше армията имперски слуги и имаше различни складове. Срещнахме само двама стражи, които също като Раулен изглеждаха съсредоточени върху някаква илюзия. Видях как Джервия бърше лице с маншета си, забелязах тъмното петно кръв върху кожата ѝ и се зачудих колко ли усилия ѝ струва да уреди това бягство.
Промъкнахме се през двора приведени, макар че двамата стражи на северната порта с нищо не показаха, че забелязват минаването ни.
— Трябва да бързаме — каза Джервия и ни поведе към тревистото поле оттатък пътя. — Илюзията скоро ще се разсее.
— Пътят… — започнах, но тя поклати глава.
— Пазят го прекалено добре, милорд. Приготвила съм въже на скалите и една лодка ви чака в реката.
— Аз… — изпъшка Форнела и спря. Лицето ѝ бе изтощено. — Не мога.
— Не е далеч.
— Оставете ме — простена тя, преви се и се смъкна на колене, дишаше хрипливо и накъсано.
— Милорд! — каза умолително Джервия.
Наведох се, прегърнах Форнела през раменете и се намръщих при вида на лицето ѝ: очите ѝ блестяха предупредително и в тях нямаше и помен от умора.
— Той е — прошепна тя. — Пратеника. Познавам вонята му.
Изправих се и срещнах погледа на Джервия, но видях само уплашена млада жена, тласната към храбра постъпка.
— Само минутка, моля те — казах. — Тя се състарява от ден на ден.
Джервия кимна с неохота, очите ѝ шареха неспирно за преследвачи.
— Кажи ми — казах, — какви заплахи използва императрицата, за да те принуди да свидетелстваш?
На лицето ѝ се изписа болка.
— Татко беше арестуван по обвинения в измяна. Това стана, когато до нас започнаха да стигат вести какво се е случило в Обединеното кралство.
— Тя е знаела, че връщането ми е неизбежно, и е подготвила капана си.
— Предполагам.
— Ами тази абсурдна история за меча?
— Измисли я лорд Велсус, по повеля на императрицата. Аз нямах избор, милорд.
— Разбира се. — Стиснах Форнела за рамото и се отдръпнах, като гледах да стоя надалеч от нашата спасителка. — Познавам лорд Велсус от близо двайсет години — казах. — Той е надменен, себелюбив грубиян и обича да съди хората. Но никога не е бил лъжец — предполагам, липсва му достатъчно въображение, за да мами.
Тя не каза нищо, но видях как очите ѝ се присвиха, а ръката ѝ бръкна в гънките на роклята ѝ.
— Ти изигра ролята си много добре — казах, като продължавах да се отдалечавам от Форнела. Джервия се извърташе така, че да следи всяка моя стъпка, и мускулите на ръката ѝ се издуха, когато стисна здраво нещо. — Толкова неохотна и разкаяна, че нямаше как да не спечелиш доверието ми, като дойде да отвориш вратата на килията ми. Кога се случи? Когато те хвана Червената ръка ли?
Очите ѝ се стрелнаха към Форнела, която сега стенеше, а побелялата ѝ глава бе клюмнала, после се обърна към мен, с ново изражение. Сякаш беше направила някакъв фокус и беше сменила лицето на сладка храбра девойка с нещо много по-старо, чиято злоба личеше във всяка груба линия и кривата ѝ усмивка.
— Когато се срещнахме за последен път, съвсем не беше толкова смел — каза тя. Добре оформените гласни на Джервия бяха заменени от нещо по-грубо и познато.
— Смелост ли? — Засмях се тихичко. — Откривам, че смелостта е просто още една от илюзиите на живота. В крайна сметка всички правим каквото трябва.
— Много дълбокомислено. И вярно. Защото тази нощ ти трябва да скочиш от една скала, след като си осъществил бягство с помощта на скверни магии, без съмнение усвоени от приятелите ти на север. Може би чувството за вина те е накарало да го направиш, или пък е било последен акт на предизвикателство. Отказ да дадеш на императрицата справедливо възмездие за ужасните си дела. Сигурна съм, че учените ще размишляват над въпроса с години.