— Пък и освен това — продължи Френтис — имам чувството, че кралицата ще е по-спокойна, ако ме няма.
Вейлин не можеше да намери аргумент против това — кралицата си оставаше все така ледена в присъствието на брат му и той знаеше, че помни отлично последните му думи към императрицата. Все пак, като главен участник в онова, което бързо придобиваше популярност като Великото освобождение, статусът на Френтис сред освободеното население се беше извисил до почти митични пропорции. Навсякъде бившите роби спираха, за да му се поклонят, някои се завтичаха към него с пламенни благодарности и дарове. А и не всичките му почитатели бяха роби: много свободни граждани го бяха видели да се бие, за да ги спаси от арисаите.
— Знаеш, че в Пределите винаги има място за теб — каза Вейлин. — Ако някога ти дотегне от Ордена.
— Този ден никога няма да настъпи, братко. Мисля, че го знаеш. — Френтис спря недалеч от трапа и вдигна очи към групата чакащи го, наредени покрай перилата на кораба. Сестра Иллиан, която се взираше някак сурово във Вейлин. Косматият капитан, който си разменяше пиперливи шеги с бившия роб. И лудият инструктор Ренсиал, който се подпираше на патерици и се мръщеше срещу Вейлин така, сякаш се мъчи да си спомни името му. „Сега той си има собствен орден“, помисли Вейлин и усети в гърдите си жилване на ревност, примесено със задоволство.
— Кирал каза, че си се опитал да я спасиш — каза той. — Императрицата.
— Някога си проправихме път с убийства през цяла една империя и убихме един крал — отвърна Френтис. — И въпреки това аз бях спасен. Защо не и тя?
— Тя беше чудовище. Брат Холун пресметна, че близо половин милион души са умрели по нейна заповед.
— Тя беше каквато са я направили. — Ръката му посегна към ризата да опипа белезите, които вече не съществуваха. — Също като мен. В сърцето си знам, че би могла да стане… по-добра.
Усмихна се невесело и двамата се прегърнаха.
— Поздрави сестра си от мен — каза Френтис, като се отдръпна и стъпи на трапа, където спря отново. — Сънищата още ме навестяват, братко. Не всяка нощ, но през повечето. Тя идва при мен и намирам, че сега е по-лесна за понасяне.
Усмихна се пак и се качи на кораба. Последната хрътка на Вярата заподскача въодушевено да оближе лицето му, щом стъпи на палубата, а после той се скри от поглед.
Кралицата беше настанила двора си в имението, принадлежало по-рано на съветник Арклев, голяма къща с обширни градини, оградени с висока стена, и просторна зала за аудиенции. Цяла армия чиновници се трудеше в множеството стаи на къщата, за да се справи с изобилието от кореспонденция, генерирано от една империя, която сега се бе оказала част от Кралството. Проблемите бяха много и разнообразни, от глад на юг до декларации за отцепване на изток, където все още имаше останали някакви волариански военни сили, явно благодарение на прагматичността на провинциалния губернатор, който беше отвел силите си на продължителни маневри и по този начин бе избегнал имперските пратеници, носещи смъртната му присъда.
През седмиците след падането на града кралицата се беше сблъскала с непрестанен поток от молители, отначало десетки, а после и стотици. Различни бунтовнически групи търсеха признание, представители на по-кротките градове искаха защита от не толкова кротките си съседи, но преобладаваха най-вече търговците, дошли с щедри оферти за изключителни търговски права.
Вейлин беше посрещнат на входа на залата от лейди Лиеза, спасена от арената и издигната до придворна дама благодарение на уменията си да се оправя с кореспонденцията, да не говорим за дълбоките ѝ познания относно различните закони и обичаи в новозавладените земи.
— Кралицата нареди да влезете веднага, милорд — каза Лиеза.
— Колко са днес? — попита той, докато тя даваше знак на стражите да отворят вратата.
Лиеза се усмихна напрегнато.
— Само един.
Когато влезе, кралицата говореше и в тона ѝ имаше изненадващ гняв.
— И твоята императрица очаква от мен просто да се съглася на това без преговори?
Лорд Верниерс изглеждаше състарен, откакто Вейлин го беше видял за последно, макар че стоеше малко по-изправен и не реагираше на гнева на кралицата.
— Тя ви оказва любезността да ви уведоми за действията си, ваше величество — каза той. — И не вижда място за конфликт по този въпрос.
При влизането на Вейлин Верниерс млъкна и го поздрави с лек поклон.
— Лорд Вейлин — каза кралицата. — Изглежда, лорд Верниерс се е издигнал, след като ни напусна. Разрешете да ви представя алпиранския посланик в Обединеното кралство.
— Поздравления, милорд — каза Вейлин на Верниерс и отвърна на поклона му.