Тя се намръщи озадачено, после поклати глава.
— Не, не и така. — Насочи неумолимо пръст към него. — Не мърдай, докато не се върна.
Той я гледаше как изчезва под палубата, застанал неуверено с чука в ръка, а моряците продължаваха да го зяпат с любопитство.
— Никога повече не бих могла да погледна в лицето майстор Бенрил — каза Алорнис, когато се върна с кожената си торба през рамо. — Да те оставя да счупиш камък по този начин.
Остави торбата на палубата и разхлаби вървите. Избра от редицата инструменти едно чукче и остър железен клин.
— Не го докосвай — предупреди я Вейлин, когато тя се приближи до камъка.
— Знам. — Тя му направи физиономия. — Рева ми каза.
Опря клина в центъра на камъка и започна да го почуква леко, докато на повърхността не се появи тънка пукнатина. После с поредица добре насочени удари заби клина така, че останаха да стърчат само няколко сантиметра. Извади от торбата още два клина и направи с тях същото, като ги разположи от двете страни на първия. Удряше с чука, докато в камъка не се образува пукнатина, широка повече от сантиметър.
— Когато пожелаеш, братко — каза тя и отстъпи.
Той се взря в камъка, гледаше как повърхността му сякаш поглъща светлината. Внезапно го обзе несигурност. „Ти не разбираш какво е това! — беше казал Съюзника. — Надзърнах в онзи свят… и нещо отвърна на погледа ми, нещо гигантско и гладно. Докоснеш ли го веднъж, получаваш дар…“
Той вдигна ръка и я протегна към камъка, задържа я над повърхността, като почти го докосваше.
„Какво ли ще ми даде? Друга песен? Или дарбата на Съюзника?“
— Алуциус ми каза, че ме обича — каза Алорнис и той спря и я погледна. Беше се увила в одеялото и мигаше, а вятърът извикваше в очите ѝ сълзи, които се стичаха по бледата ѝ кожа като разтопено сребро. — Освободеният роб дойде при мен със съобщение, последното му съобщение. То гласеше, че ме обича и моли за прошка, задето не ми го е казал по-рано. Бил правил много неща, за които съжалявал, но това било най-лошото. Също така ми заръча да не мразя, Вейлин. Каза, че на този свят имало достатъчно омраза, а той искал да ме гледа от Отвъдното и да вижда поне една душа, недокосната от нея. Но аз не можех… Те го убиха и аз ги мразех, и затова ги изгорих.
— Ти направи същото, каквото и всички ние, сестричке — каза Вейлин. — Ти, кралицата, Рева, Френтис… Алуциус и Кейнис… Жената, за която щях да се венчая. Ние спечелихме война, която трябваше да бъде спечелена.
Сведе поглед към камъка и отдръпна ръката си. Мислите му бяха изпълнени с много неща, докато надигаше чука, с много лица, някои изгубени завинаги, други все още живи, но всички променени или пострадали. Мислеше си за битките, които бе водил, и за братята, които бе губил, и за Дарена. „Сега ти си моето Отвъдно. За да продължа да съществувам, трябва да съществуваш ти.“
Първият удар заби централното длето толкова дълбоко, че камъкът се разцепи чак до основата. Двете половини паднаха с глух тътен. Той вдигна чука и го стовари пак, и пак, с неуморна ярост, а около него се кълбеше облак черен прах. Вятърът отнесе част от праха, но повечето се слегна в купчина на палубата, блестящ под бързо издигащото се слънце. Когато и последното парченце стана на сол, той заповяда да съберат всичко в платното и да го изхвърлят през борда. Тъмното петно размъти дирята на кораба и се задържа върху водата само за секунди, преди да се разсее, а те продължиха да плават към дома, понесени от западните ветрове.
Приложение
Действащи лица
ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО
Дворът на кралица Лирна Ал Ниерен
Лирна Ал Ниерен — кралица на Обединеното кралство.
Илтис Ал Адрал — Меч на Кралството, лорд-протектор на кралицата.
Бентен Ал Сива чайка — Меч на Кралството, протектор на кралицата.
Орена Ал Вардриан — придворна дама на кралицата.
Мурел Ал Хартен — придворна дама на кралицата.
Холун — брат от Четвъртия орден и Пазител на кралската кесия.
Войската на кралицата
Вейлин Ал Сорна — граничен лорд на Северните предели и Военачалник на армията на кралицата.
Алорнис Ал Сорна — художничка и сестра на Вейлин, по-късно придворна изобретателка на кралица Лирна.
Дарена Ал Мирна — първа съветница на Северна кула.
Кейнис Ал Ниса — брат от Шестия орден, Меч на кралството и лорд-маршал на Трийсет и пети пехотен полк; по-късно аспект на Седмия орден.
Граф Марвен — командир на нилсаелския контингент от армията на кралицата.