Сеордите се бяха разположили на десния фланг, огромна тълпа воини, които стояха мълчаливо и единствената им явна емоция бе любопитството. Зад тях чакаха еорилите, също толкова тихи, повечето яхнали високите си снажни коне. Лейди Рева беше откликнала на учтивата молба на Лирна за присъствие с пълния състав на домашната си гвардия, сведена сега до не повече от трийсет души, плюс, както изглежда, всичките ѝ оцелели стрелци. Те стояха в две дълги редици зад своята лейди губернаторка — набити мъже със суров поглед и окачени на гърбовете лъкове. Самата лейди Рева бе застанала между своята съветница, лорда на стрелците Антеш и стария мустакат гвардейски командир, никой от които не показваше и най-малко страхопочитание към присъстващата Лирна. Вляво Щита беше довел капитаните на мелденейската флота. Корабен лорд Елл-Нурин умишлено стоеше на няколко крачки пред Щита, който бе скръстил ръце и ѝ кимна, а обичайната му усмивка грееше по-ярка отвсякога. Жалко, защото Лирна очакваше тя скоро да помръкне.
Зад всички тях на острова се издигаше все още димящият град Алтор. Кулите близнаци на катедралата бяха отчасти забулени от мръсния сняг, който продължаваше да вали.
Лирна изчака върху фургона. Очите ѝ различиха дребничката, но открояваща се фигура на лейди Дарена, застанала в предната редица редом с капитан Адал и Северната гвардия. За разлика от всички очи наоколо, тези на лейди Дарена не бяха вперени в Лирна, а във Вейлин. Немигащият ѝ и обезпокоително втренчен поглед накара Лирна да осъзнае топлотата на ръката му в своите. Пусна я и се обърна към армията, като посегна да свали качулката си.
През множеството пробяга вълна от смаяни ахкания, ругатни, молитви и откровен шок. И без това неравните редици се изкривиха още повече, когато войниците започнаха да се обръщат към другарите си в неверие и изумление. Тя обаче забеляза, че сеордите и еорилите запазиха мълчание, макар и застанали нащрек. Остави бъбренето на армията да се извиси до какофония, преди да вдигне ръка. В първия момент шумът не утихна и тя се притесни, че може да се наложи да помоли Вейлин да ги смълчи, но капитан Адал излая на хората си заповед, която скоро бе подета от офицерите и сержантите, и тишината плъзна по редиците на бързи криле.
Лирна ги огледа; улавяше отделните лица сред тълпата, срещаше очите им и откри, че някои от тях не могат да отвърнат на погледа ѝ, размърдват се неловко и свеждат глави, а други се взират в нея с чисто смайване.
— Още не съм имала възможност да се обърна към вас — извика тя и гласът ѝ се разнесе силен и ясен в мразовития въздух. — За онези, които може би не знаят името ми, списъкът с титлите ми е дълъг и няма да ви отегчавам с него. Достатъчно е да кажа, че аз съм вашата кралица, призната като такава от граничния лорд Ал Сорна и лейди губернаторката Рева от Кумбраел. Мнозина от вас ме видяха вчера и тогава сте видели жена с изгорено лице. Сега виждате изцерена жена. Като кралица ви обещавам, че никога няма да ви лъжа. Ето защо ви казвам искрено, че лицето ми беше излекувано с помощта на Мрачното. Не твърдя, че съм благословена от Покойните, нито че съм докосната от някой бог. Стоя пред вас, излекувана от ръката на човек с дарба, която нямам претенции, че разбирам. Това беше сторено без моя заповед или планиране. Както и да е, не виждам смисъл да съжалявам за станалото, нито да наказвам мъжа, оказал ми тази услуга. Без съмнение много от вас ще осъзнаят, че в редиците на тази армия има и други хора с подобни умения, добри и смели хора, които по повелята на нашите закони са обречени на смърт заради дарбите, дадени им от природата. Ето защо всички закони, забраняващи употребата на дарбите, известни по-рано като Мрачното, се отменят, считано от този момент, по воля на кралицата.
Млъкна. Очакваше да се надигне мърморене, гласове на несъгласие. Вместо това ѝ отговори само тишина. Вече всяко лице я гледаше съсредоточено; хората, избягвали досега взора ѝ, сякаш не можеха да откъснат очи от нея. „Нещо се размърдва тук — осъзна тя. — Нещо… полезно.“
— Сред вас няма нито един, който да не е страдал — продължи Лирна. — Нито един, който да не може да се оплаче от убита жена, мъж, дете, приятел или родител. Мнозина от вас са опитали бича като мен. Мнозина от вас са търпели грубостите на мръсни ръце като мен. Мнозина от вас са били изгорени като мен.