– Пратих я да стори това, което трябва да бъде сторено.
И закрачи обратно по коридора. Дориан не извика след него.
4
Манон уви кървавочервеното си наметало плътно около тялото си и се скри в сенките на килера, заслушана в тримата мъже, които бяха нахлули в колибата ù.
Бе вкусила нарастващия страх и гняв във вятъра през деня и бе прекарала целия следобед в подготовка. Седеше върху сламения покрив на варосаната колиба, когато забеляза как факлите им се клатушкат над високите треви в полето. Никой от селяните не се опита да спре тримата мъже, макар и никой да не се присъедини към тях.
Казаха, че крочанска вещица е дошла в тяхната малка зелена долина в северната част на Фенхароу. През всички мъчителни седмици, които бе изкарала в жалко съществувание сред тях, бе чакала тази нощ. Така ставаше във всяко село, което посетеше или в което се нанесеше.
Затаи дъх, неподвижна като елен, когато един от мъжете – висок брадясал земеделец с ръце, широки като чинии, нахлу в спалнята ù. Дори от килера можеше да надуши бирата в дъха му, а също и жаждата за кръв. Да, селяните знаеха точно какво смятат да правят с вещицата, която продаваше билки и отвари през задната си врата и можеше да предвиди пола на детето още преди то да се роди. Бе изненадана, че на мъжете им отне толкова много време да дръзнат да дойдат тук, за да унижат и после да унищожат това, което не разбират.
Земеделецът спря в центъра на стаята.
– Знаем, че си тук – каза той убедително, макар да вървеше към леглото и да оглеждаше всеки ъгъл. – Само искам да поговорим. Някои от селяните са уплашени. Повече от теб, отколкото ти от тях, сигурен съм.
Тя знаеше, че не бива да слуша, особено предвид острието на ножа, който блестеше зад гърба му, когато той надникна под леглото. Все едно и също, във всеки град или село.
Когато мъжът се изправи, Манон се измъкна от гардероба и се скри в тъмнината зад вратата на спалнята.
Дрънченето и тупането ù подсказа какво правят другите двама. Не само че я търсеха, но си вземаха каквото искат. Не че имаше много за вземане. Колибата беше с мебели, още когато тя пристигна, а нейните неща бяха прибрани на сигурно място в една торба, която стоеше в ъгъла на гардероба, от който бе излязла. Не вземай нищо, не оставяй нищо.
– Просто искахме да поговорим, вещице.
Мъжът се обърна от леглото и най-сетне забеляза гардероба. Ухили се. Триумфално и нетърпеливо.
С нежните си пръсти Манон затвори вратата толкова тихо, че мъжът изобщо не я чу, докато вървеше към гардероба. Бе смазала пантите на всяка врата в къщата.
Огромната му ръка хвана дръжката на гардероба. Кинжалът бе вдигнат за удар.
– Излез, малко крочанче – подигра се той.
Тиха като смъртта, Манон пристъпи зад него. Глупакът дори не разбра, че е там, докато не доближи устни до ухото му и не прошепна:
– Сбърка породата вещица.
Мъжът се завъртя и се удари във вратата на гардероба. Вдигна кинжала между тях, а дишането му се учести. Манон просто се усмихна, а сребристобялата ù коса блесна на лунната светлина.
Тогава забеляза затворената врата и отвори уста, за да извика. Манон обаче се усмихна още по-широко и разкри реда железни зъби в горната част на венците си, които изщракаха като вълчи капан. Мъжът се шокира и отново удари вратата зад себе си, толкова ококорен, че бялото зае почти целите му очи. Кинжалът падна на дъските.
И тогава, за да го подмокри, тя размърда китки във въздуха между двамата. Железните нокти изскочиха от пръстите ù и блеснаха ярко.
Мъжът започна да се моли на мекосърдечните си богове, а Манон го пусна да се отдалечи до прозореца. Нека си мисли, че има шанс, докато тя върви ухилена към него. Мъжът дори не можа да изпищи, когато разкъса гърлото му.
След като приключи с него, се промъкна през вратата на спалнята. Двамата мъже още грабеха, вярвайки, че всичко това е нейно. А всъщност къщата просто бе изоставена. Предишните собственици или бяха починали, или бяха достатъчно умни, че да напуснат това западащо място.
Вторият мъж дори не можа да изпищи, когато тя го разкъса на две с железните си нокти. Третият селянин обаче дойде да потърси спътниците си. Когато я видя с една ръка в червата на приятеля му и друга, придържаща шията му, за да я разкъса с железните си зъби, той избяга.
Воднистия вкус на мъжа, пълен със страх и омраза, подразни езика ù. Тя плю на дъските, но дори не избърса кръвта, която капеше по брадичката ù, когато даде на оцелелия селянин време да се спотаи в зимната трева така, че тя да скрие главата си.