Не бе необичайно понякога стражите да пропуснат смяна. Ако на някой му прилошееше, ако станеше нещо със семейството му... Каол винаги бе готов с резерва. Но да отсъстват двама, без да има кой да ги замести...
– Добре ще е някой да ми обясни какво става – излая той.
Единият се прокашля. Беше по-млад страж, завършил обучение едва преди три месеца. Другият също бе относително нов, което обясняваше защо са го изпратили на пост за през нощта пред празната Голяма зала. Каол обаче ги бе оставил под наблюдението на двама по-стари и на теория по-отговорни стражи, били на това място от години.
Стражът, който се прокашля, почервеня.
– Те... ами, казаха... ох, капитане. Казаха, че никой няма да забележи, ако ги няма, тъй като това е Голямата зала и е празна, и... ъ-ъ-ъ...
– С твои думи – сопна се Каол. Щеше да заколи двамата дезертьори.
– Празненството на генерала, сър – обади се другият. – Генерал Ашривер дойде чак от Рифтхолд, за да ги покани. Каза, че няма да имат проблеми с вас, затова се съгласиха.
Едно мускулче по челюстта му потрепна. Разбира се. Едион.
– А вие двамата – изръмжа Каол. – Не ви ли се стори за уместно да докладвате това на някого?
– При цялото ми уважение, сър – обади се вторият, – ние бяхме... не искахме да ни мислят за портаджии. А това е само Голямата зала...
– Не биваше да го казваш – изръмжа Каол. – И двамата сте на двоен пост за месец. В градините. – Където все още бе леденостудено. – Няма да имате почивка. Ако пак не ми докладвате за страж, напуснал поста си, заминавате. Ясно ли е?
Когато му измънкаха някакъв отговор, той излезе през централната порта на замъка. И без това вече нямаше да може да заспи. Трябваше да намери двама стражи в Рифтхолд... както и един генерал, с когото да си размени няколко приказки.
Едион бе наел цялата кръчма. Мъжете на входа трябваше да пречат на неканените гости, но един поглед към Каол и орловата дръжка на меча му ги накара да отстъпят настрани. Кръчмата бе претъпкана с известни благородници, жени, които можеха да бъдат както придворни, така и куртизанки, и много пияни развеселени мъже. Играеха се карти и зарове, пееха на музика, изпълнявана от малък квинтет край разпаления огън, разнасяха се халби бира, бутилки с пенливо вино...
Дали Едион възнамеряваше да плати с личните си кървави пари, или сметката бе за краля?
Каол забеляза двамата стражи с неколцина от останалите. Играеха на карти с жени в скута, ухилени като демони. Докато не го видяха.
Все още пълзяха, когато ги изпрати обратно към замъка, като им обеща да се разправя с тях утре. Не можеше да прецени дали трябва да ги изгони, тъй като Едион бе излъгал, а и мразеше да взема подобни решения преди да се наспи. Затова просто ги отпрати навън, в мразовитата нощ. След това тръгна да издирва генерала.
Никой обаче не знаеше къде е той. Най-напред пратиха Каол на горния етаж, в една от спалните. Там наистина намери две жени, с които Едион се бе замъкнал, но в момента между тях имаше друг мъж. Каол попита къде е генералът и жените отговориха, че играе на зарове в избата с маскирани благородници. Каол отиде там. Наистина имаше маскирани благородници. Правеха се на обикновени посетители, но той ги разпозна, макар да не ги извика по име. Настояваха, че за последно са видели как Едион свири на цигулка в главната зала.
Така Каол се качи обратно до нея. Едион не свиреше на цигулка. Нито на барабан, лютня или гайда. Изглеждаше, сякаш Едион Ашривер не е благоволил да присъства на собственото си празненство.
Една куртизанка му се предложи и се канеше да избяга от ръмженето му, докато Каол не ù даде една сребърна монета в замяна на информация за генерала. Каза, че го е видяла да излиза преди около час – хванат за ръка с една от съперничките ù. Бе тръгнал към по-усамотено място, но тя не знаеше къде.
Каол се върна в замъка.
Не научи нищо повече. Гибелният легион щеше да пристигне всеки момент и когато се спуснеше в града, щеше да разкрие пред Рифтхолд нови низини на морално разложение. Всички стражи на Каол бяха поканени.
Това бе последното нещо, което му трябваше – цял легион смъртоносни убийци, които да предизвикат хаос в града и да разсейват хората му. Ако това станеше, кралят можеше и да се вгледа по-внимателно в капитана и да попита къде изчезва понякога.
Трябваше да си размени нещо повече от няколко думи с Едион. Трябваше да намери нещо, което да използва срещу него, за да може да сложи край на тези тържества и да накара генерала да се закълне, че ще държи Гибелния легион под контрол. Следващата нощ щеше да отиде на каквото и тържество да организираше Едион.